Това може да са само думи. Слухове. Предположения. Ако обаче е вярно, напълно оправдава гъвкавия гръбнак на просещия милостиня. За това може да има много причини: амбиция, че може да се справи с всяка ситуация (дори когато се унижава), дълга памет, когато е чакал сутрин в 5 часа на спирката за Алеково, нежелание да се раздели с работно място в централен офис и срещи с хора, които са галили егото му... А може да е просто милост към ония, които са се съгласили да работят с него... Може да е просто добър човек и да се чувства отговорен за съдбата на тези около него.Не е лесно да си главен редактор. И не от всеки, попълвал някогашните ученически лексикони, става главен редактор.
Мисля, че вестикът беше сбъркан още от създаването си.
Мисля, че още има шанс да се изправи на крака, но трябва хирургическо отстраняване на туморите – спонсор, на който да се обясни, че вдигането на крака изисква поне година и половина - без никаква намеса в политиката на вестника! Да се смени главния редактор, да се намерят журналисти, доказали, че имената и писаното от тях може да продава вестника и добър рекламен консултант (не от офиса на някоя партия!)
И не последно място – силна гражданска позиция по всички въпроси в делника ни – без никакъв компромис към никого – силно и точно. Не като вялите, изсмукани от пръстите коментарчета на онова момче Боянчо. Или скучните статии на Л.Добрев. И понякога нищо неговорещите думи на М.Милушев.
Трябва да се промени и визията на вестника и вътрешното оформление на страниците...
Ако стане това – вестникът има бъдеще – с нов екип и нов главен редактор. От стария могат да останат само момчетата на компютъра...