|
4etete i se divete ... prepe4atka ot mestniq pe4at ... :}}}
/Ще/ има ли дружество на журналистите в Силистра?
Любен АНТОНОВ
Въпросът в двата му варианта “ще има ли...” и “ има ли...” е риторичен и се задава в публичното пространство на добруджанския град не от ден или два, а кажи-речи от цяло десетилетие и по-точно от времето, когато – за беда на пишещите, говорещите и снимащите братя и сестри – за председател на журналистическото дружество в Силистра бе избран, или по-точно казано – натрапен, небезизвестният Йордан Георгиев.
Не се затруднявам да изброя “титаничната” му дейност като лидер на дружеството по простата причина, че тя цифром и словом се равнява на пълна нула. За едно десетилетие от членовете на дружеството той не събра нито стотинка членски внос /по неговите думи, това било под достойнството му.../ и според устава на СБЖ членовете му би следвало да са се самоизключили, а дружеството – заличено.
За десет години Йордан Георгиев свика едно единствено събрание, за да бъде избран за делегат на поредния конгрес на съюза на българските журналисти, нищо повече. Това е целият му “актив”.
Преди около пет години по настояване на голяма част от силистренските журналисти бе свикано извънредно събрание на дружеството, за да му бъде потърсена сметка за бездействието. Йордан Георгиев не само отказа да дойде на събранието, но заявил пред колегата Юлиян Желев, че вече няма нищо общо с това дружество и демонстративно захвърлил папката с архива му при рецепцията на хотел “Златна Добруджа”.
С болка споделям тези факти пред цялата общественост. Споделям ги не за да уязвя или дискриминирам Йордан Георгиев пред лицето на обществеността, а защото не мога да се примиря с факта, че една безотговорна личност с лека ръка заличава името ми от един творчески съюз, чиито редовен член съм повече от половин век. И не само мен, а на цялата журналистическа колегия в Силистра, която има десетилетни творчески традиции – колегия, от чиито редици преди години нашият колега Валентин Чернев получи годишна творческа награда на СБЖ, а неколцина нейни членове са отличени с най-престижната съюзна награда – “златно перо”.
Журналистическите “подвизи” на лицето Йордан Георгиев обаче, имат и друга страна. Лично аз не зная за какви заслуги той бе избран за член на управителния съвет на СБЖ.
И още: по какъв начин на следващите конгреси /сега – общите събрания/ е участвал като делегат на силистренското дружество на СБЖ след като от години дружеството ни не е имало събрания и никой не го е избирал за делегат, за какви заслуги и по-точно – с чии протекции е избран за член на управителния съвет на СБЖ, това остава загадка за редовните членове на съюза в Силистра.
И не само това. От няколко години като член на висшето управително тяло на съюза той е един от четиримата му координатори и отговаря за цяла Североизточна България от Плевен до Варна, вероятно за да се използват максимално пълно “таланта и опита му”, да дава акъл на подопечните му дружества – да ги доведе до хала на силистренския им събрат...
Не може да се отрече завидната изобретателност на личността Йордан Георгиев максимално да ползва различни облаги от централата на “Граф Игнатиев”. Едва ли има някакво мероприятие на СБЖ в столицата или в различни престижни курортни центрове в страната, в която той да не участва като председател на изчезналото от лицето на земята единствено и само по негова вина журналистическо дружество в Силистра.
Всички гореизброени факти лично доведох да знанието на председателя на СБЖ Милен Вълков, но, както обикновено се казва – и какво от това? Получи се нещо като обратния вариант на поговорката за кучето и кервана...
Тук няма да отправям дума за безбройните длъжности, не по-малко от дузина, които Йордан Георгиев заема в Силистра и от които ползва не една и не две материални облаги. Не съм сигурен, но не бих се изненадал ако се окажа, че е член и на мюсюлманското настоятелство, и на управите на църквата на адвентистите и на Божията църква. Само си мисля: ако и в тях се изявява както в дружеството на СБЖ, тежко им и горко...
Не мога да премълча още няколко факта от “пребогатата” биография на лицето Георгиев: и до сега не мога да си обясня по какъв начин той, застаряващият ерген, получи двустаен общински апартамент при крещящата жилищна криза в Силистра при положение че разполага с бащина къща в центъра на Силистра. Води едно предаване седмично в общинския радиоцентър, но е превърнал базата му в бащиния – ползва банята, телефона и всички консумативи, а компютърът е задръстил с десетки клипове на мъжка порнография...
Да отварям ли дума и за моралния му облик? Не от година или две се носи славата му на безподобен интригант между колеги и общественици, не веднъж и не два пъти с безпардонността и интригите си е разплаквал хора, предимно дами, с които ежедневно работи – атестат, на който биха завидели и най-отрицателните герои на криминалетата...
Казаното до тук е предостатъчен повод за размисъл на държавните, общинските и обществените институции, до какви изводи ще стигнат си е тяхна работа...
В края на това писание ми се ще да призова реалните членове на СБЖ в нашата област, доколкото все още ги има, да провокират свикването на извънредно събрание на журналистическото дружество и да изберат председател, който ще го изведе от “зоната на здрача”, а защо това да не стане и по инициатива на централата на СБЖ? Защото по дълбоко лично мое убеждение за личности като Йордан Георгиев няма и не може да има място в един творчески съюз с десетилетни традиции. Може би това най-после ще осъзнаят и неговите лидери на “Граф Игнатиев”? Не стане ли това риторичният въпрос в заглавието на това писание още дълго ще витае в общественото пространство на Силистра...
|
До къде са я докарали силистренските журналисти!!!
До къде са я докарали силистренските журналисти!!!
