Има я истинската любов, тъжен, и тя е най-хубавото нещо, което може да се случи в целия ни скапан живот. Не е важно къде ще я срещнеш - на улицата, в някое кафене, в очите на колежката от съседното бюро, или... дори в чата... Важното е ДА Я ПОЗНАЕШ и да повярваш, че ТИ Е ПИСАНА!
После, прекрачвайки очертанията на собствения си разум, да се оставиш в ръцете й...
Не се питай - как така, на теб ли точно ще се случи...
Не я уморявай, сравнявайки безтегловното си състояние със спокойното и независимо живеене п р е д и...
Не я убивай със съмнения, докато сравняваш лицето й с някоя получена снимка преди това...
Защото любовта си отива, тъжен,... като всяко хубаво нещо на тоя свят, и тя си отива... От едно невнимателно докосване..., от един непреценен жест..., толкова е ранима...
После, когато я загубиш, разбираш, че ти липсва хаосът на чувствата, който така те е плашил, но е бил най-истинското ти равновесие (защото само тогава си се чувствал жив)... а не редът, с който толкова си навикнал, и който се нарича с а м о т а (все едно колко души КОМПРОМИСНО си приютил в нея)...
... За себе си мога да кажа, че съм от щастливите, на които ПРИКАЗКАТА СЕ СЛУЧИ... И още живея в нея... Ти също можеш да срещнеш своята... Само вярвай... И помни, че това, което виждат очите, не е важно... Важно е какво вижда сърцето...
Както в песента на
|