... Чета и си казвам, че думата не е дума... награда е...бряг на съдбата...свобода... И ми става топло... А топлото е нещо, което не може да изглежда, ако не съществува наистина...
...Казват, че човек избира от околния свят онова, което отговаря на нещо вътре в него. Сега разбирам и друго - че нищо не може да бъде убежище за човека, нищо, освен друг човек.
Искам да ти благодаря. Да говоря много и непрекъснато, искам думите да знаят, че ги обичам...И да ти кажа нещо мило, например, че в тебе има нещо и от лъв, и от гълъб... Уютно ми е и се свивам... И усещам колко е единствено, когато майка на жената стане мъжът...
Разбираш, нали? Знам, че разбираш...