Селяните в Скребатно със страх и тревога посрещнали турските набези в Родопа планина. До тогава те си живеели спокойно и си мислели, че са скрити от вековните дъбови и борови гори и помохамеданчването ще ги отмине. Но, не! Чувало се, че на изток от Родопа това вече е станало. Оттам давтасал поп Ставри, който разказал, че там с голяма жестокост българите са приели потурчването.

Мехмед паша, с много еничери дошъл в Чепино, събрал всички попове и кметове, оковал ги във вериги и заповядал всички да бъдат изклани. Хасан ходжа помолил пашата да ги опрости, ако се потурчат. Пашата оставил четери хаджи да ги оптурчват и които сложат феса да им даде жито и просо. Най-първо се потурчил бат Велю, след него поп Костадин, поп Георги и поп Димитър от Костандово. Които не се потурчили били изклани. Други избягали в гората и къщите им били изгорени. Поп Ставри казал на селяните, че и нас това не ще ни отмине. След месец Али паша дошъл. Обградили селото, извели на мегдана поп Ставри от храма, кмета Богдан Велков и всички други първенци, мало и големо, мъже и жени. Мехмед ходжа и Мустафа разтворили чували с фесове, шамии и фереджета.

Половината селяни успели да изведат в гората семействата си с всички животни, и неща за живот. Другата половина не вярвали, че това ще стане и останали. Поп Ставрии пръв сложил феса, а кмета отказал и веднаг абил посечен. И така два, три дена половината село било помохамеданчено.

Илия, син на Милко и снаха Фиданка били народили пет деца: две момичета по-големи, на 14 и на 16 години, а момчетата на осем и девет години. Али паша избрал – момчетата за еничери, а момичетата за харема му. С плач и писък ги отвели. Майката Фиданка разкъсала фереджето, нахвърлила се да отнеме децата си, но била жестоко заклана. Бащата Илия станал Осман, сложил феса с молба да му върнат децата. Това не станало. Пашата му отговорил, че те ще живеят по-добре при него, няма да гладуват. Осман се заканил пред пашата, че ще отмъсти за тях. Затворили го в кауша и там седял цели две недели. Намерили се хара, които му помогнали да избяга. Той избягал и избрал жесток начин да не живее. През нощта тръгнал по пътя за Лебоево, спрял се и без да се чуди, хвърлил се от високия бряг в тъмната дълбока пропаст.

Мехмед ходжа за кашмир накарал помохамеданчените българи насила да разрушат черквата в Селища. Там бил и поп Ставрии, който с плач гледал разрушението. След време в средата на селото издигнали шарена джамия с високо викало, а разрушената черква останала християнско светилище.

След година-две, хората в Дъбраш малко се поуспокоили. Селяните от Скребатно, едни плахо се завърнали и на мястото на изгорелите си къщи набързо построили нови от камъни, кирпич и дърво.

Върнали се християни в Скребатно продължили да се молят с шутата черква, така била наречена, защото били останали само част от стените. Така векове наред на втория ден на Великден, всека година всички християни напред със свещеника, с икони и хоругви отиваха на Шутата черква, където се отслужваше тържествен Великденски молебен, а някогашните помохамеданчени българе поглеждаха отстрани с тъга и жалост.

А дълбокият стръмен браг, останал с името Османов бряг, напомня на скребатяни за ония далечни стари времена.

Редактирано от buena_mala на 29.07.07 02:05.