След четири години малката тъпа Гина отишла в обоист и внимателно огледала скупчените там полу-хора (полу-богове). Гледала ги толкова дълго без да мига, че по някое време в окото й влязла дребна мушица, която надраскала със спрей "Drebna Moushitza Was Here!".

Именно тогава малката тъпа Гина реши, че и стигат толкова приключения за днес и отиде да се бори за друга, по- благородна кауза, якуза или джакузи. Но успя да се сбори само с Картофски за последното парче тревен сладкиш. Той й обясни, че заради нея би се умил навсякъде и по всяко време, а тя само го цапна между очите с малката си раничка (като искрено се изненада откъде ли се е появила, мамка им на авторите и логиката) и реши, че е крайно време да реализира някой бънджи скок, но за сигурност с няколко метра по- дълго въже - така де, човек може и да е ужасително тъп, но никога не може да е прекалено предпазлив. След това се помоли на няколко различни и все много тъпи божества за по- интересни приключения и седна в очакване на отговор. Две години по- късно основа фондация за защита на жените, остана й само да измисли от какво. С чувство за добре изпълнен дълг, стомашен дискомфорт и лека параноя малката тъпа Гина посрещна ударите на живота, на Гнойзи, както и няколко безстопанствени крушета и две правителствени делегации.