Когато малката тъпа Гина се събуди на сутринта (следващата сутрин, друга сутрин или изобщо някоя сутрин) бе изтръпнала от тъпота и с особено гаден вкус в устата. Тя примигна тъпо с големите си очи към света и остана особено изненадана от факта, че и той не примигна срещу нея. След което се досети, че очите и най- вероятно са толкова големи заради непрекъснатото й взиране с ярко изразена тъпота срещу света и на него сигурно му е писнало вече. За това го остави на мира.

Малката тъпа Гина направи изящен скок от леглото, падна на безумно оцветената си глава и особено прозорливо се досети, че не е вързана с бънджи. От толкова много прозрения за една сутрин я заболя някъде неопределено над раменете и тъпата пулсираща болка се разля из цялото и малко тяло. След което и тялото се разля на свой ред и потече към банята, кухнята или накъдето бе наклона в апартамента.

Когато успя да възвърне обичайното си тъпо агрегатно и душевно състояние, Гина се зае да си припомня събитията от предишната вечер, от вечерта на първото си голямо приключение. Петнайсет дни по- късно се сепна и реши да отиде до офиса на Обоист и да попита някой от неземно тъпите индивиди там какво й се е случило някога някъде. Писна й всеки път да мята малката си раничка на рамо, да се оглежда за автобуса на Алабин и да се мъчи да си измисля желания с които да го затрудни, да среща хора, птици и други някакви неща, затова просто излезе от дома си и тръгна. После се върна да си облече нещо и да си вземе джапанките, за да може да премине през мокрите погледи които срещна навън.