от анонимен индийски автор, XVII в.


Имало едно време един дядо и една баба. Те живеели в къщичка на село, хранели кокошките, пиели млякото на кравата и когато им останело време, сядали на пейката пред къщичката и гледали видео.

В същото време в другия край на света малката тъпа Гина подскачала из полето, правела си китки от слънчогледи и звънливо пеела.

Някъде в трети и четвърти край на света други изумително тъпи хора правели най-различни изумително тъпи неща. Неизменно тъпият Ташо Теков например продължавал да пише неизменно тъпите си приказки и да ги пробутва на смазващо тъпата си аудитория. Но това е друга приказка.

Внезапно телефонът на малката тъпа Гина звъннал. Звънял, звънял, па престанал. Когато се прибрала вкъщи, малката тъпа Гина се досетила, че телефонът й е звънял и разбрала, че я е търсила нейната ослепителна майка, за която можело да се кажат само добри неща. Почтена и разсъдителна жена, майката на малката тъпа Гина я била търсила по телефона, за да й каже, че както преди години й била казала нейната собствена майка, която пък го чула от своята собствена майка, идвал момент в живота, когато едно малко и тъпо момиче трябва да си намери подходящ съпруг. Той трябвало да е висок, да не пие и пуши, да е сериозен човек с чувство за хумор, висшист, симпатяга, с гладка кожа, винаги лъснати обувки и голям член. С две думи, обобщила загрижената Гинина майка, на малката тъпа Гина й трябвала опора в живота