откровено казано, прочетох го отгоре-отгоре. малко дълго ми дойде. с няколко неточности (центърът мирише на кебапчета, а не на скумрия; меджди табия никога не е била превземана в битка, а това си е повод за гордост; ако калипетренци си бяха поставили за цел да търмъчат от камъните там нямаше да остане нищо - те са по-серт от габровци, щом трябва да се икономиса нещо; от някои от румънските къщи чат-пат се интересуват, нали им обновиха фасадите по красива силистра) есето ми прозвуча твърде меланхолично и носталгично.

не мога да ги разбера такива хора - първо се чудят как да избягат, после оревават орталъка, че не били тука. ми върнете се бе. кой ви пречи.

TANSTAAFL! There AiNt Such Thing As A Free Lunch