Докато те четох ,5 пъти проверявах, за да видя дали аджеба не съм го писала аз това
В "Алпийски кът" на бара още ли работи онази късо подстригана кака -стар кадър на "Балкантурист"? Много симпатично дъвчеше дъвка м/у другото,докато дъщеря ми ми разпъваше нервите на кръст с въпроса "Мамо, кога ще стане готова моята вечеря?" А девойчето, което сервираше, ни гледаше с такова пренебрежение , като че ли ръка трябваше да и целувам, за честта ,че ще ме обслужва Това беше първата кръчма, в която се натресохме, понеже отстоеше на някакви си 10-15 метра от хотела, в който се настанихме.Но до края на почивката , когато ми се налагаше да се разходя до селото в тази посока , ми се щеше за по-направо да минавам през ВПК,за да не я виждам даже.
Като казах ВПК. И там бяхме. Явно почивен ден сме случили , защото пращеше от народ , та се наложи да ни сервират питиетата в/у стоящата наблизо тонколона.
Иначе в механа "Воденицата" кухнята наистина си я бива.
И общо-взето и моите впечатления за кръчмите в района на и около Рибарица се изчерпавт до тук.
Опитвах се през цялото време да се полюбувам на природата , защото ми действаше по-добре на нервната с-ма
А останаха ли ти силици да се качиш до Гложенския манастир? Ей там, от високото гледката е невероятна!!! Иначе и в светата обител не минахме без куриозни преживявания. Единият монах, който се явяваше гид някакъв , излезе от стая ,в която се гледаше футболен мач.На телевизор. При това доста шумно.
А,бе много нещо има за разправяне...