|
Тема |
Re: ВЕСТНИК "ДУНАВ НЮЗ" [re: Гaлeнa Пpeфaлeнa] |
|
Автор | Гoлeмия Aлф (Нерегистриран) | |
Публикувано | 02.02.09 12:36 |
|
|
Писането е като музиката и спорта – личат си и верния, и фалшивия тон. Хубаво написаното не те оставя равнодушен – смущава те, ядосва те, плаши те, изумява те, разплаква те..., но го помниш дълго. И ако мъдростта в него е повече от амбицията да си първи в изхвърлянето на думи в пространството, тогава написаното може и да променя – настроения, посоки, светоглед, съдби... Даже да лекува...
Всъщност, истинският смисъл на журналистическата работа е точно това.
Другото е навикналото статукво на някои да си четат имената по вестникарските страници (както преди 10 ноември), после да въздишат по себе си (приемайки с умиление „гениалната си разсеяност” да поднасят грешка след грешка)... И да не разбират защо вестникът им не се приема сериозно и не се продава.
Впрочем, читателят дава най-безпощадната и справедлива оценка: той не се интересува от визия или години, а само от онова, което СИ СТРУВА да бъде прочетено.
|
| |
|
|
|