Вероятно няма на света картина, по-известна от тази. Името на жената, изобразена на нея, знаят дори тези, които нито веднъж в живота си не са влизали в галерия. Става дума, разбира се, за женския портрет на Леонардо да Винчи "Джоконда".
Вече пет века загадъчната й усмивка продължава да омагьосва хората и не дава покой на тълпи изследователи, които с поразителна настойчивост продължават опитите да разбулят тайната й.
Уви усмивката не се поддава на разшифровка. Даже в тълкуването й мненията се разминават кардинално. Едни смятат, че усмивката й е женствена и лъчезарна, чаровна и изискана, излъчва светлина и радост. Други твърдят, че

тя е по-скоро саркастична и даже цинична

Ето цитат от едно такова умотворение: "В царственото спокойствие на усмихващата се жена говорят всичките й женски инстинкти за покоряване, цялото зверство на природата й, целият изгарящ стремеж за прелъстяване, цялата котешка хитрост, цялата грациозност на измамата, криещото се под покрова на добротата жестоко намерение - всичко това се е притаило, ту появявайки се, ту изчезвайки в тайнствената поезия на усмивката й."
Не особено ласкателна характеристика, но да си кажем правичката, не най-ужасната.
Много наблюдатели виждат в тази усмивка съвсем не усмивка, а състояние на жена, която ей сега ще заплаче. Но за сълзите, както е известно, трябва да има причина. И тук бял свят виждат множество версии, повечето от които носят медицински характер.
Стоматологът по професия и по съвместителство експерт по живопис Джоузеф Борковски смята, че изразът на лицето на Мона Лиза е типичен за хората,

загубили предните си зъби

Борковски обаче не смее да предполага каква е била причината. Дали кариесът е бил в разгара си в епохата на Ренесанса, или съпругът й се е разгорещил, остава само да гадаем.
А японският доктор Накамура открил, че в кръвоносните съдове в ъгъла на лявото око на Джокондата се виждат отлагания на холестерол и следователно тя е била предразположена към сърдечно-съдови заболявания и страда от астма. И заради това измъчено се усмихва.
Като стана дума за лице, разбира се, не може да мине и без версии за парализа на лицев нерв. Тази диагноза била поставена и от отоларинголога Азур от Оукленд, както и от датския лекар Фин Бекер-Христиансен, който предложил да се обърне внимание на това, че Джокондата се усмихва с лявата си страна, а дясната е изкривена в гримаса. Но това му се сторило недостатъчно и той

открил у Мона Лиза симптоми на идиотизъм,

като ги мотивирал с непропорционалността на пръстите и отсъствието на гъвкавост в ръката.
Смело твърдение. Но не особено оригинално. Още преди Бекер-Христиансен през 1960 година аналогична версия издигнал лондонският фотограф Лео Вала, разработил система, позволяваща да се преобразува изображението от анфас на фотографията в три четвърти и профил. Методът минал дълга проверка и получил официално признание. Когато го изпитали върху Джокондата, резултатът бил потресаващ: не само се оказало, че Мона Лиза страда от синдрома на Даун, отгоре на всичко профилът се оказал... монголски.
Медицинските версии възникват в такова количество, че неволно ти минава мисълта: ако докторите отделяха същото внимание и на пациентите, човечеството щеше да е доста по-здраво.
Фантазията на медиците е за завиждане. Американците Леон Голдман и Ален Уордвел предположили, че Мона Лиза

е страдала от алопеция - частично или пълно оплешивяване

по тялото и главата. Действително, ако се загледате, ще видите, че на портрета на Джокондата отсъстват веждите, което по мнението на авторите на хипотезата и предизвиква страдалческата й усмивка.
Горката Лиза! Кой би помислил, че любувайки се на портрета й, виждаме безнадеждно болна жена с такъв букет от болести.
Има само една утеха - не всички диагнози са толкова тежки.
Според британския лекар Кенет Кил на портрета отчетливо си личи, че изобразената жена е бременна. Същото, но малко по-грубо казва и Екен Мористън от Ню-Йорк: "Всичко е ясно. Усмивката на Джокондата може да се види

на устата на бременната женска на кита"

Добре, че някой микробиолог не се е сетил да я сравни с пръчица стафилокока.
Опирайки се на бременността, преминаваме от медицинските версии към сексуалните. Версията за усмивка, породена от любовния екстаз, издигнаха хормонални специалисти от Германия. Те я нарекоха посторгазмена.
Още по-далеч стига австралийският професор Хайес. Според него усмивчицата (както той я нарича) на Мона Лиза е предизвикана от мускулно разтежение на горната устна, получено по време на усилени занимания с орален секс.

Благородничка или проститутка?

Въпросът за целомъдрието на Джокондата често предизвиква съмнения. Професор Карло Веке и неговите сътрудници твърдят, че усмивката й принадлежи не на добропорядъчната съпруга на флорентинския магнат Франческо дел Джокондо, а на проститутката Изабела Гуаланди от Неапол и е нещо като професионална деформация.
За Изабела Гуаланди е известно, че тя се е движела сред висшите среди и заслужила титлата благородна проститутка. Тя неведнъж позирала на Леонардо и била фаворитка на Джулиано ди Медичи, брата на папа Лъв Х.
Впрочем версиите, че на портрета е изобразена не Мона Лиза, а съвсем друга жена, се появяват често.
Най-убедително изглежда предположението, че в действителност това е Пачифика Брандано - вдовица на испански аристократ, чийто портрет бил рисуван три години. Но тъй като в задачата ни не влизат опитите да се докаже една или друга версия, няма да обременяваме читателя с ненужни подробности. Само ще отбележим, че тази версия напълно заслужава внимание. Е, възниква въпросът: щом лувърската "Джоконда" не е портретът на Мона Лиза, то къде е самият той? Нали е известно със сигурност, че Леонардо го е рисувал, докато живеел във Флоренция. Привържениците на "версията Пачифика" казват, че истинската Мона Лиза е изобразена в друго платно на майстора - "Коломбина".
Съществува още една любопитна хипотеза: че Леонардо, който изпитвал нежни чувства към майка си, я е увековечил на този портрет.
Изброените досега версии не поставяха под въпрос дали Мона Лиза е... жена. Нека е идиотка, нека е монголка или развратница, или изобщо не е Джоконда. Но е жена. Не всички обаче са доволни от това и някои виждат в изображението на картината преоблечен юноша. А канадската изследователка Сюзан Жиру, която дълги години създавала композиции на основа на картината, направила още едно откритие. Оказва се, че ако уголемите няколко пъти устните и ги завъртите на 90 градуса, се получава торс на юноша, обърнат с гръб към художника и леко изгънат.
Отново изплува сексуалната тема, но този път с нетрадиционна ориентация. Това, че е възможно геният Леонардо да е бил "обратен", не е секрет. На 24 години го обвинили в хомосексуализъм, но поради недостатъчно улики го пуснали. Италианската културна асоциация на хомосексуалистите по този повод заявила, че Леонардо никога не е криел нетрадиционната си сексуална ориентация, а неговите ученици винаги са били по-скоро красиви, отколкото талантливи. Но сега ни интересува повече не сексуалната му ориентация, а тайната на картината му.

Автопортрет?

Известно е, че истинският художник, когато създава произведение, влага в него част от своето "аз". Но обикновено тази фраза се възприема в преносен, метафизичен смисъл. А ако в този случай я възприемем буквално?! Тогава ще се получи, че Джокондата не е портрет, а автопортрет, и вече пет века загадъчната й усмивка изразява отношението на автора към нашите опити да разкрием тайната й.
Да, и такава версия съществува. Нещо повече, компютърното сравнение на картината със знаменития автопортрет на Леонардо, рисуван с червен молив и съхраняващ се в музея в Торино, не опровергава това твърдение.
Тъй че, драги читателю, можете да си изберете версия по свой вкус, а ако това ви се струва малко, измислете нещо свежо. Но това вече изглежда доста трудно.

mun4o беше прост човек...