Как е в Шумен ли?
Тихо.... Мина 11 вечерта, а часовниковата кула до "Сладкооп" чукна още веднъж глухо. Значи по софийско време е станало 23.15. Едва заглъхнала часовниковата камбана, отеква вой на глутница кучета, намножиха се помиярите, мамка им, през последните 15 години. Обикалят около казаните и се опитват да намерят нещо, дето клошарите са забравили да измъкнат. Апропо казаните - и те са нови, досущ като столичните, придобивка на 15-годишния преход. Някога в казаните можеше да се намерят цели банички. Днес - не. Всеки яде настървено, почти с книжката. То и баничарниците не са като преди 15-години. Черничкото момиче, дето продаваше банички на площад "Девети септември", също тръгна след хляба си в чужбина, но след време се върна по-отракано и хубавичко и стана депутатка. Ама за един мандат. На мен специално ми липсва другата баничарница, на пл. "Димитър Благоев", където сега е на Ончо Солакян златарския магазин. Ех, какви банички имаше... Ех каква боза...
Както ми тръгнаха площадите... Качиш се навремето в шестицата, минаваше през самия център, докато стигнеш до Стопанския комбинат за обработка на алуминий "Стамен Стаменов" правеше нещо като обзорна екскурзия из града. "СЛЕДВА СПИРКА ПЛОЩАД ТОЛБУХИН!" - гърмеше от рейсовите висоговорители гласът на шофьора. Сега площадът се казва "България", рейсовете са рядкост, но пък има много таксита. Возят те докъдето си пожелаеш из града за левче, ако си ги викнеш по телефона.
Няма го вече "Показния". Някой сеща ли се какво е "Показния"? Това беше зеленчуков магазин на мястото на Руската книжарница /то и нея вече я няма/, където се продаваха деликатесни произведения на кубинското земеделско стопанство - портокали и лимони, както и две седмици в годината банани, а чат-пат маслини, оранжерийни краставици и домати и... при повече късмет ЛЕЩА и замразен таратор.
Там някъде по уличките беше и Лятното кино /да не се бърка с летния театър/. Там даваха "Слона моя приятел", четири пъти го гледах, и четирите плаках. "Забранени" филми даваха в студийното кино "Култура". Йеееее.... "20-ти век" беше пълен със сексовални сцени, но аз си знам колко се вдигах на пръсти за да вляза и да мина за 18-годишен. Имаше още кино "Млада гвардия", кино "Георги Димитров", кино "Херсон", филмотечно кино "Република" до жп гарата, по което вървяха предимно ГДР-ски екшъни с Гойко Митич, билетът струваше 20-стотинки за цял ден, а последните редове миришеха на пот и сперма, щото циганите в лошо време се натискаха там отзад. Имаше и кино "Гривица", и "Асен Златаров" даже в Дивдядово. Сега, мила ми юзърке, кина в Шумен няма. Приватизираха ги. И книжарници няма. Тях ги приватизира един хаирсъзин с жена си, тя пък после май му ги сви, любовникът й пък го гърмя, ама - отплеснах се. Но то пак по темата - преди 15 години чак такива хаирсъзи нямаше. 15-летието ги роди.
Много неща си отидоха безвъзвратно. Гробището до пазара, където сега е БИЛЛА. Няма ги култови за онова време заведения: Сладкарница и аперитив "Днепър" - вляво сладкарницата, вдясно аперитивът. Сладкарница "България", мамма миа, няма я "Странджата" на "Казанджийската", нито пак там дето беше "Горски кът". И гостилница "Вардар" не е същата. Няма ги Бебето, Дупката... Боровец отвори наново, но вече не е същия. От Лъвчето няма и следи. Магазините, разбира се, също са други. Халите до поликлиниката ги няма, сградата стана някакъв бизнесинкубатор. Мрежата Нармаг я лапна едно депутатче с подставени хора. Сега "денят е слънчев, с магазини "Трънчев" - една нова и добре май развиваща се верига магазини за хранителни стоки. Една друга - "777" фалира със скандал.
Поликлиниката е на друго място и се казва Новата поликлиника, но вътре няма поликлиника, а частни лекарски кабинети. Родилното стана онко. Много е готино, но предпочитам да се върна почти 40 години назад в родилното, но да не влизам в хладния лукс на онкото.
Няма го Ремзавода, "Шуменско пиво" го купиха от "Карлсберг" /преди тях едни турци/. Кьошковете вече са руини с няколко мършави животни.
Няма го "Кореком" на втория етаж в Безистена, целият безистен си е затворен, опитаха се на три пъти да го правят заведение, но не стана.
ВПИ-то вече се казва университет, сами се кръстиха така и си вярват, но качеството на обучението в градските гимназии било по-добро. Няма го военното училище. Ами ей тъй, няма го... Абе там си е сградата, ама него го няма. Няма го паметника на Георги Димитров в двора му и на Васил Коларов дето беше пред бившата Картинна галерия, по-бивш Партиен дом и още по-бивш съд и настоящ такъв. И аз съм се променил, разбира се... Вече съм по-мъдър и по-красив... Панта рей...

ПП. Като се сетя за други промени, ще ти пиша...