Хей, привет!!!

Наистина, съжалявам, че първо аз се включвам, защото аз пък не съм шуменка, но от близо година и малко се подвизавам в този град.

Много ми се иска първо аз да те попитам ти как си където си и ако не е тайна (пък защо да е...) къде си... то най-вероятно да са те измъкнали любовта или приофесионалния шанс,но все пак...ако ти е насърце разкажи в кратце или длъжце...

Честно да ти кажа, много ми се иска да не излагам своята гледна точка, но ако търся искреност, би следвало и аз да предложа такава

спънката ми е , че това което ще кажа едва ли ще се хареса ма мнозината, четящи тук, които лично познавам, а и на теб

когато тръгнах насам, имах нужда точно от тази смяна на средата и поех с много отворени обятия и очи с идеята да се интегрирам за времето докато съм тук

още повече , че града прилича много на града , от който идвам поне в облика си

но, идва голямото но, преди да дойда тук съм била по доста градове и имам база за сравнение, ако преди години е имало стремеж у държавниците да се дава трамплин на малките градове...да достигат големите, то в момента имитацията на "пазарни условия" във формата на "самотек" ...пуска потоци в едни градове и убива други

за съжаление, през моя поглед Шумен влиза при вторите

много ми е неприятно да го отбележа, но е така

дали защото е вътрешен за страната и не обхваща големи пътни трасета, дали защото голяма част от населението се е изселило...., малките мащаби тук подтискат мисленето на хората и мечтите им са по плахи...по ограничени....страхът се шири

вечер след 23:00 като изляза по улицата не чувам българска реч, не че има против, но е шокиращо, дори не мога да свикна с това"ежедневие"

както и да е за мен решаващи са дръзновението и ....нека поясня, под дръзновение имам предвид...... дързостта да пожелаеш да направиш крачката , да вложиш от себе си и предвидипш и риска да не успееш, поне от първия път и все пак да дръзнеш....това тук не виждам, затова тук говоря за малките мащаби на мислене, на мечтаене, малките рискове..и съответно и малките резултати...и който вижда че може повече...просто търси друга среда и бяга, вместо да се опита да се развива тук и създаде тази среда тук, нали после децата му ще надграждат, но идеята за бягство е фикс

вярно големите градве имат всоите предимства и недостатъци, но диманикат атам е живителна за едни и убийствена за други, затова нека всеки си избере мястото...

надявам се няма да остана разбрана неправило, аз не критикувам тези , с които деля дните си, нито се опитвам да ги уча как да живеят, просто споделих каво усещат очите ми...то си има своята магия

танцувай по ръба на острието

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите