|
|
| Тема |
 вечните... |
|
| Автор |
divna (огнено) |
|
| Публикувано | 24.04.05 02:25 |
|
|
|
тази тема , не съм мислила да я отваря, малко така ненадейно ми дойде като хрумване в събота през нощта и може би това означава, че е зачената мистично...
и иде реч за "вечните...." изрази, фрази силни слова минали през нас...
най-лесно е да отвориш такава книга и да препишеш пет....фрази, но аз тук споделям нещо, което е минало през мен и отзвучава и до сега , оставило отпечатък...
Танцувай по ръба на острието
Над силата е само умението да я владеем
Вярвай в чудеса, за да се сбъден чудото , трябва а вярваш...чудесата сме ние, чудесата са в самите нас
Може би ако трябва да разкажа своята историйка с няколко изречения ...тя би звучала така:
...и ето ме отново задъхана...почти до ръба на пропастта...и трябва да направя последната крачка, за да мина отвъд...тази финална крачка, в която да фокусирам сетните си усилия, да се мобиоизирам до кран предел....и там отвъд ...ще съм преодоляла себе си...ликуваща...тържествуваща...вдигам очи...и там някъде ме очаква следващото предизвикателство...
може би така сме устроени, че все се стремим към баланс и хармония, някои са балансирани по природа , други по-не сме, а съм по от вторите и все движа към една от крайностите , а за да има баланс трябва да тръгна в другата посокаи д спра инерцията..... и така се кумулира енергия, която ако уловя-работи за мен, ако ли не...ме убива
горе долу...това съм аз в два абзаца
затова предпочитам, когато съм на ръба на острието да танцувам, макар и с риск, а не да се държа здраво за клона, вкопчила се в страха от провал
затова и както писах по -горе истината не е в силата и нейното количество, а в умението ни да я владеем и ползваме за каквото ни е нужна, иначе сама по себе си тя няма стойност или както беше казал Балзак, в една пролята мъжка сълза има много повече доблест, от колкото в морета от кръв
и за вълшебствата..няма да кажа, ние феите не си споделяме тайните
танцувай по ръба на острието
| |
| |
| 
|
|
