|
Тема |
Поспри край огьня... [re: ПЪTниk] |
|
Автор |
Дaмaтa oт зaнaятa (член) |
|
Публикувано | 20.12.00 15:39 |
|
|
Не искам пьтника да спирам, вьв пьтя му избран, нелек. Неволно в него аз сьзирам мечти вьв полет и душа на поет...
От временни почивки не плаши се поспри при нас сега за миг. За думите изказани ти не кори се - каква е твойта радост, да чуем твоя вик.
Че мисьл неиказана и грош не струва, а чувството е вярно само споделено. Че нужно е на всеки другиго да чува а не да крачи сам по пьтя уморено.
А думите, що казваме си тук, ще пьлнят мислите ни в самотата. Така ще крачи всеки в своя пьт очакващ друга среща, огьня и топлината...
|
| |
|
|
|