|
Текери, "Книга за снобите"
"Приятно ми беше да чуя тези думи от такъв опитен критик като Уагъл, защото истината е, че аз сам бях написал тези стихове за честния Уагъл, когато го заварих един ден в жилището му, потънал в мисли над един много мръсен старомоден албум, където не бе написал нито дума.
- Не мога - каза той. - Понякога пиша цели песни, а днес - нито ред. О, Снобе! Какъв чудесен случай! Такова божествено създание! Помоли ме да напиша стихове в албума й, а аз не мога!
- Богата ли е - попитах. - Мислех, че ще се ожениш само за богата наследница.
- О, Снобе! Тя е най-образованото момиче от най-доброто семейство. А пък аз да не мога да измисля нито ред!
- Как го искаш? - попитах аз. Горещо, със захар?
- Недей, недей! Погазваш най-светите ми чувства, Снобе. Искам нещо страстно и нежно, като Байрон. Искам да й кажа, че сред празничните зали и разни такива неща, нали разбираш - че мисля само за нея, значи. Че презирам света, че той ми е омръзнал, нали разбираш - и нещо там за газела и персийски славей.
- И накрая да завършва с ятаган - забеляза пишещият тези редове и започна.
На Мери
Когато в тълпата се рея
изглеждам щастлив - засиял,
Най-гръмко и бодро се смея
на пир, на банкет и на бал.
Усмивките - ведрите, злите -
дарявам на всяко лице.
Но мойта душа и сълзите
- за теб, скъпа моя, са те!
- Това харесва ли ти, Уигъл - Запитах. - Право да ти кажа, дори аз съм на път да се разплача.
- Сега - каза Уигъл - хайде двамата да напишем например, че целият свят е в краката ми, да я накараме да ревнува, нали разбираш, да го извъртим в тоя дух - че ще отпътувам за някъде например. Това може да подейства на чувствата й.
И така, двамата /както се изрази тоя самонадеян глупак/ започнахме пак:
Ласкаят ме, вятър ми правят
и млади, и стари цял ден.
Красавици първи направо
сърца си залагат за мен.
Преследват ме - аз им отвръщам
с насмешка - робини са те!
А с вяра, с любов се обръщам
към теб, обич моя, към теб!
- А сега за пътуването, друже Уигъл! .-
И продължих със задавен от вълнение глас:
Да бягам! Сърцето ми няма покой,
откак го научи да чувства - да люби.
Горя - да разкрия аз порива свой,
в гърдите погребан - той мен ще погуби,
Защото не мога пред теб...
- Я почакай, Снобе! - прекъсна тук Уигъл развълнувания поет, тъкмо когато бях готов да излея душата си в четири тъй прочувствани стиха, че самите вие щяхте да изпаднете в истерия.
- Слушай, хм, не може ли да кажеш, че съм военен, а животът ми е в опасност?
- Ти военен? Животът ти в опасност! Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
- Ами - отвърна Уигъл, изчервявайки се, - споменах пред нея, че заминавам на експедиция в Еквадор.
- Нагъл измамник! Довърши си сам поемата! - креснах аз. И той наистина я довърши, при това без никакъв ритъм, а после се хвалеше с нея като със собствено произведение.
Бедният Уигъл имаше пълна вяра в гения на приятеля си, докато един ден пристигна в клуба ухилен и ми каза:
- Ах, Снобе, да знаеш какво открих...Като отивах днес на пързалката срещнах онази великолепна жена, дамата от знатно семейство с несметно богатство - Мери, помниш лия, нали Дето написа за нея ония хубави стихове. Тя е над четирийстака. Има червена коса. Носът й е като дръжка на помпа. Баща й е забогатял колбасар, а Х ще се жени за нея другата седмица..."
Е, спирам дотук. Който е имал търпение - имал го е. Лека нощ на всички шантави от една мноооого шантава Лисица:))))))
|
По желание на !!! - малко е длъжко, но...)))))
