И аз обичам кривите пътища и камъчетата, и сърфирането по бананови кори, само от динените ми е писнало... А цветята са за всички - щом усещаш аромата :) И мащабът си е супер - единственият истински, но никога непостиган. Пък единственото нещо от мен, което си заслужава да се прочете, е едно четиристишие ...абе ще взема да го пусна, дявол ме взел... Ще се казва Четиристишие
Продължавам да се оглеждам в монитора...