...не е ставало дума за парите, а за механиката. Но кой да загрее, като се правя на многоръкия Шива. Ето и сега, чудя се каква е тая сила на тези хартийки, които са ме засмукали, ама толкова смучат, че чак кръвчицата ми изпиват и от мен остава какво? Една бледа сянка, призрак, какъв ти дух, духче. Но пък мога да летя и да си минавам през всякакви прегради и стени. Дори може да си сменям посоката, да обръщам гръб, да започвам отначало и да я карам без край. Въобще нищо не може да ме спре. Дори мога да погледна с насмешка на онзи дребничък свят, управляван от парите. Но когато вече съм ги имала толкова, колкото да ги махна настрани, и да махна с ръка и на моя свят и да продължа да се рея.