Изброи хиляда хора (че и жени даже), мен не... Пак съм невидим... Били ли сте някога невидими? Аз постоянно съм невидим. През повечето време е готино - никой не те пита никакви глупости, не ти иска пари назаем, не се опитва да ти пробута ароматично мляко за подкови, не те обвинява, че му пречиш да диша лепило, не ти търси мнението за Памела Андерсън, НЕ ТИ ДАВА ДОСАДНИ ЗАДАЧКИ и т.н. Обаче понякога ми е кофти - ще ми се да кажа някоя глупост, да дам пари назаем, да си ароматизирам подковите, да изтръгна насила нечий плик с лепило, да кажа, че не е само Памела Андерсън, ами има и Ким Бейсинджър, и Тери Хачър, и Мишел Пфайфър, и разни други ърове, ДА ИЗПЪЛНЯ НЯКОЯ ДОСАДНА ЗАДАЧКА и т.н. Въобще противоречието си е на ниво и въобще колкото по-зле, толкова по-добре, както казва оня сладур чичко ЛенYн... Ей, ма тоя наистина е темптер, ей!