Загубих желанието да съм с хора да бъда с други различни от мен искам да бъда сам със себе си и да прогоня чуждите от вътре си не искам чужди намеси не искам да ви изрязвам със нож от плъта си. Не искам друго освен да бъда сам защото всичко друго наранява не искам болка а самота почивка и накрая кончина на която да има цветя. Цветя, не, не искам жертвоприношение не искам техният живот те поне са свободни далеч са от човешкия затвор. Затвор на съзнанието и затвор обкован с вериги от предразсъдъци. Самотата не е ли свобода когато си сам можеш да правиш всичко което пожелаеш е да няма да има кой да те насърчава, няма да има кой да се усмихне на грешкитте ти и да ти подаде ръка но подобре така отколкото голямата болка която ще ти донесе човека на който прекалено се довериш. промених се преди бях друг превъзмогнах до голяма степен психозата си вече не го уссещам в мен вече се чувствам изцелен но и твърде много оттдалечен от другите след всичко което приживях.