Аз съм жената. Търся огън, за да го охладя. Търся вода, за да я превърна в локва. Търся вятър, за да среша косите си. Аз съм тази, заради която Господ ви изгони от рая... Аз все още живея там. Аз съм реброто на Адам - единствената кост в човешкото тяло, която няма мозък - да, това съм аз. Аз съм една влажна путка и чифт цици. Имам златен косъм между краката си. Омръзна ми от търсачи на съкровища. Аз съм девствената жрица... Време е да омилостивите богинята. Аз съм черното расо на монахините... събличат ме само, когато се молят. Аз съм пиринчената гривна на циганката. Хайде, докоснете ме с устни. Аз съм знойните очи на пустинята, скрити под фереджето. Аз съм онази стара вещица, която изгорихте на кладата... чувате ли смеха ми? Аз съм беззъбата свирка на магистралната проститутка... вие определяте ритъма. Аз съм Жулиета, застанала на балкона. Къде са Шекспир, пудела и Ромео? ... В Старият дъб имат отговор на този въпрос. Аз съм бялата маска на гейшата, коленичила пред вас... Ще отпиете ли от чая? Аз съм капката Шанел върху голото тяло на мъртвата Мерлин. Аз съм целулита върху бедрата на топмоделите. Моля, подайте ми портокала. Аз съм сълзата, която се стича по лицето ви... да, солена съм.