Имало едно време един човек с големи крила. През цялото време той си мислел: "Аз съм ангел." Но все пак се срамувал от крилата си и ги криел под портупеите на сбръчканото си сако. Сакото му било зебровидно, на ивици. Един ден, било слънчево, изведнъж изпод пешовете на сакото му почнали да изпадат пера. "Боже, аз съм се превърнал на птица!" - помислил си той - "И то не каква да е птица, а оплешивяваща!" Но перата падали ли, падали. Той вече толкова го било страх, че не смеел да свали зебровидното сако. "Абсолютно чистак гол съм отдолу!" - мислел си и се срамувал. И когато перата спряли да падат, той разбрал, че наистина е абсолютно гол отдолу. Оттогава, този човек не е свалял сакото си. Краищата на ръкавите се сраснали с ципите на пръстите му. И, купил си вратовръзка. След това, станал джентълмен. Рядко отвреме навреме, поглеждал се в огледалото и си казвал - абе не съм толкова зле, има хора дето ме тачат. Тачел го обаче, само Тацит. Край.