Прекрасен ден. Времето - хубаво. Слънце, синю небе и всичко онова , което хората наричат време за излет. И понеже когато има възможност, винаги се появява причина, те (не хората, а героите на нещото) решиха да използват деня пълноценно. И успяха в известен смисъл. {Сега тия, които очакват горещи сцени могат да затворят страницата [и да идат на www.nmagazin.com (погледнете нестандартен в галерията, има какво да се види)], а тия дето мразят дълбоки мисли могат най-спокойно да продължат да четат, няма нищо по-дълбоко от кварталната локва нататък.} Решиха, че дяволските мосчета са идеално място за пикник. Събраха се на уреченото място в уреченото време и бавно, но славно се запътиха нататък. Мария, която винаги е гладно, но никога не яде, защото пази талия, занарежда как била на една ябълка от сутринта. - Ами, мила, изяж втора тогава... - бе лаконичният отговор на Галя, която пък никога не е гладна, защото вечто яде, не пази талия и e патентован шоколадоунищожител. И така, съпровождани от мисли все в тоя духовен кръг, те стигнаха до първата полянка или поне това, което бе останало. Строежа наблизо бе изял полувината поляна, а каквото булдозерът беше пощадил представляваше някаво съвсем ново сметище за строителни отпадъци, толкова ново, че сигурно и в общината не знаят за него. Нещо повече, явно върли природо-защитници бяха струпали наблизо празни туби от бензин. "Ама, че прахосници. Можеха да използват тубите поне още веднъж," си помисли Влади, чието плоскостъпие e направо легендарно и той не пропуска случай да се оплаче от него, но практичността му е може би още по-легендарна. Трябваше да продължат. Минаха първото дяволско мостче, което честно казано нито е дяволско, нито е мостче, но навярно има връзки и затова... Нали в България всичко в връзки става. Само че следващата полянка бе заета. Някой ранобудни птички пели, та се напели, и дошли рано рано на пикник. Продължиха... Чолев,който както и да го гледаме, си е леко надут, пусна една благословия на тема, рано пиле, рано пее, но рано го колят, и недоволно последва групата. Той едва ли прави нещо доволно... Следващото мосче си беше цяло мостище и определо бе дяволско с леко тръбовидната си форма и дерето отдолу. Но след него полянка, настояща, заета или бивша нямаше. Защо ли Мария, същата дето не яде за да пази линия, бе сигурна че има, и защо ли те се помотаха доволно дълго за да търсят туй ща го няма?! Истината е някъде там, отвъд последтото мостче, още по-дяволско от второто. Отвъд него имаше само много умора и безкрайно отекчение от ходене по мъките. Колко бързо ни омръзват лощите неща, а? Ето така премина един иначе прекрасен ден, с хубаво време,слънце, синю небе и всичко онова, което хората наричат време за излед.