с години като тежки есенни мухи в главата ти и се чудиш за кво пък го помниш това безсмислено нещо с години/даже десетки/ и после някой ден му намериш смисъла и си помислиш ,че ти си бил предупреден именно с тази фраза......... За по-ясно да разкажа нещо как преди 15тина годинки в една градинка от един пенсионерски хайдпарк дочух фразата- ама не забравяйте албанците те още не са си предявили исканията и си рекох ама ,че тъпо кой ги брой пък тях щото по това време аз ги знаех от вица за реотана......И през годините все се чудех защо пък тая тъпотия нищо не значеща за мен периодически ми се върти в главата и не се маха.Сещате се кога разбрах защо. Или друго пак от тоя период - един среднощен риболов на Агалина дето ме извади от реалността и исках да стана сестра на сафридите нанизани като сребърна лента на чепаретата,да полетя с пръските солена вода и да се разбия в скалата,да тръгна с прилива и той да ме заклещи в тавана на пещерата под нас и да се боря едва когато започне да ме дави.....кой кого Тогава две ръце ме заковаха на скалата и убиха порива ми и като че дочух фразата -радвам се на радостта ти......Яд и гняв и тая фраза след толкова години я разбрах едва преди 10 дни ....няма да кажа как....много е лично....но и тя не се е туткала в главата ми напразно Та си мисля дали да не обръщаме по-голямо внимание на безсмислените за момента думи ...може пък след време да са пророчески.....и да им помогнем да се приближи то Много дълго стана няма кой да чете ама все едно на мен ми олекна като го казах.......