|
|
| Тема |
 Re: Оживях! [re: TheAngel] |
|
| Автор |
coffeemate () |
|
| Публикувано | 20.04.16 22:49 |
|
|
|
при мен е лесно- изключително малко сърдечни приятели, от тези, с които се знаем от повече години и всичките са отзад границата. просто ги няма, щото скайпа не дава всичко. и следователно аз се чувствам освободена от вина, че не мога да ги видя, а пък нови познанства си има човек, аз вече малко по-внимателската. темерут го играя малко, но пак зависи от човекът, де. и таман се изморих да търся нормални работни отношения и се случи чудо.
иначе не я държа под водата, а направо се плацикам на воля вече не знам какво може да ме уплаши- влизам в тинята и си излизам още по-чиста хахаха по моите критерии, де каквото остане от нея- не си затварям очите, а си го гледам бабаитски.
и да цъкаш с език- това е положението. както ни предупреди ти, лично ти в споделеното- бедните ще изпростеят, богатите ще полудеят. обаче не каза - бедни на какво хахаха и богати на какво... всичко се крепи на една тънка коричка лед. на навика се крепи. оня ден за пръв път в моя живот се замислих, аз дали не правя грешка да се разхождам като се стъмни. както си вървя и пред мене , през мене буквално, преминаха с бяг една тумба младежи с качулки и се почувствах като призрак. помислих си- дали не трябва да почувствам страх поне, дали да не се обадя в полицията. ама какво ще кажа- ами те тръгнаха по улицата... абе шантаво се почувствах, някак все едно няма никаква заплаха. може и егоист да съм станала
А хитростта е ума на глупака.
| |
| |
| 
|
|
