Зачетох разни неща тая вечер и стигнах до самото начало. Имаше нещо, което ме вълнуваше от години, относно хищниците или тревопасните. Хищниците не могат да живеят без тревопасните, животът им е зависим от тях. Но и една крава, колко и по-силна да е от всичката трева на Земята, не може да оцелее без нея. Това ме подсети за една история в Архипелаг Гулаг, където отначало лагеристите се делили на социално-приемливи и други, първите били крадци и убийци, а вторите били по идейно-политически причини. Та за първите, лагерите били хубаво място, защото се ползвали с привилегии, действали останалите и всичко било наред, докато една година Сталин, в неговия неподражаем стил да накаже на всеки прегрешенията при подходящ момент, издал закон, криминалните да се отделят в единични килии, и Солженицин пише, че тогава, когато те останали сами, просто угаснали в килиите си.
Пиша всичко това, защото не искам да оставаме с погрешни впечатления един от друг. Вече не съм почтател и на тревопасните. Наскоро прочетох, че има организми, които се хранят с желязо, сяра, плутонии. Повечето от тях живеят дълбоко под земята, или в морските дълбини, на такова налягане, от което на човек му изскачат очите само при мисълта. Някои от тях живеят стотици години, нямат почти никакви нужди. А са намирани микроорганизми на хиляди, дори милиони години, които все едно са заспали и се събуждат, когато се променят условията. Всъщност пише, че ако всичките тия бактерии от дълбините ги изкарат навън, те ще покрият Земята метър и половина. Всъщност и положението в човешкия организъм е интересно. Като брой човешките клетки са една десета, всичко останало е бактерии. И ако те бяха толкова лакоми като нас по отношение на Земята, нямаше да живеем много. Замислих се за всичко, което е казано по отношение на човека, венецът на природата, религиите, които се въртят около него, как е подчинил всичко на себе си, и в същото време организъм, който спи милиони години. Той докато разбере, че е имало хора и в следващата секунда тях вече ги няма. Това са същества, които са еволюирали твърде малко, но в правилната посока, имат минимални нужди, не ги бърка нищо А това, което сме ние и около нас, това не е еволюция, а преебвация. Едни изключително крехки същества, които във всеки момент имат жизненоважна нужда от въздух, да изядат някой, да им се даде медицинска помощ, приятелска подкрепа, секс с друг организъм, поне сами не стават за нищо.