|
Без емоции не става при мен. Опитах, опитвам и не, не става.
Ти като си много логичен, защо обиждаш като ти противореча? Виждаш ли как си противоречиш.
- Емоциите са гориво за емоцианалната сфера за която са предназначени, използвай ги за нея, а мисленето не работи добре с тях, то и си иска логика.. Все едно на кола бензин да сипеш нафта, ми няма да върви добре, ако върви въобще ...
Не е обида, това е рационален извод.
Ти кат един навреметно дет искаше да ме бие щот съг го бил обдил някога си... Вървя си съвсем спокойно аз и срешам трима противни ми идиоти, а те ми се изпречкват пред мен - спират ме... , единия излиза по-напред и ми вика: "Ти ако си мъж ще дойдеш зад спирката на рейсовете да се бием само двамата" Ама като каза това така ме зарадва и ми стопли сърцето, че си нямаш представа. - Това, че иска да се бием само двамата имам в предвид. Щото аз срещу тримата нямах шанс, поне не виждах такъвм, и мече аха си се бях отписал направо...
Но срещу един като разбрах, че ще се бия и ми поникнаха криле... не, че бях по-силен от него, напротив, той беше с една глава и нещо по-висок и с поне 30 кг. по тежък и не можех да го бия, но е един и знаех, че все мога да измисля как и той да не може.... Е познай дали ме би зад спирката? При положение, че имах време да го обработя с думи докато стигнем до спирката, как мислиш? Незнам какви съм му ги разправял точно, но знам, че трепереше от яд и изпадна в нещо като сцепенение, мисля, че се депресиира много и въобще не можа да се бие кат отидохме зад тая спирка. А на мен ми стана супер смешно и се счупих от смях. Помня само, че първо му казах, че искам преди това да го цуна по челото. Той учеден ме попита що, и му казах, че ми е жал за него, колко е тъп... после не помня какво съм му казал... Ама така се беше емоционирал, че не можеше да мисли грам, не знаеше на кой свят се намира и защо...
- Така е с емоциите, кат не знаеш за какво са те ти пречат...
|
Re: голяма тъпотия [re: coffeemate]
