То има предимство, че не изисква почти нищо, не е като футбола примерно, къде трябва да се събират хора. А и близо до нас има една градина и едно 10-15 години бягах през ден или всеки ден. По едно време стигнах до 15-16км на ден, но след месец всички кокали започнаха да ме болят и намалих. Преди 3-4 години обаче ми правиха операция на коляното, положението беше много зле, но попаднах на много добър лекар, и сега пак мога да стоя по цял ден на крак, което е хубаво, защото такава ми е работата. Обаче с бягането почувствах, че трябваше да приключа.
И други хора са ми казвали, че е тъпо и монотонно, но те толко и са се занимавали. Или, че ще е интересно да се тича някакъв маршрут, а не обиколки от по 400-500 метра. Но съвсем не е така. Просто съзнанието започва да работи по друг начин след примерно 1-2 километра, и човек направо потъва в някакво блажено спокойствие, чиста енергия, едни от най-хубавите ви моменти са били по време на бягане. И това, че е монотонно и ако няма какво да отвлича вниманието, са добри предпоставки.
Предполагам, че не те интересува, но сега ми се приписа за това
|