|
|
| Тема |
 Re: Един мит и половина [re: prekrasenden] |
|
| Автор |
coffeemate () |
|
| Публикувано | 06.10.15 17:07 |
|
|
|
Чела съм я тази статия. Почти се разпознах на шега, щото като се огледах в огледалото, децата, осезателно промененият колектив, в който работя, за приятелите все нямам време, обаче като се чуя по някакъв повод- те се сетят нещо, аз се сетя- все едно вчера сме си водили последния разговор. И ... реално аз съм един вечно уж недоволен човек, а хората искат да си общуват с мен, радват се на моето присъствие. И тоя мит не е истина, прекрасний. Ето те и теб- следиш какво пиша, искаш да комуникираш с мен. В един прекрасен ден се пробваш да завъртиш острието тук-там и ми оправяш настроението до степен, да се хиля. Ама разбери, че въпреки глупотата и ограничеността си, съм с два нюха пред теб. И ти и аз знаем, че с нещо си приличаме. Това само звездите могат да го обяснят научно.
Това за любовта не е точно чак толкова важно, защото е трудно да се разбере. Кой знае със сигурност какво е това любов?!
но ето това е реално и много полезно да се знае, според мен. Щото е практично и лесно за проверяване също така.
"Ако сте разбрали. В дълбочина сте разбрали. Но не правите нищо (разсъждение, умозаключения и красиви логически изчисления – не се броят) и тогава енергията на знанието започва да стагнира, което води до вътрешни дисбаланси и постоянна неудовлетвореност."
и по себе си съдя- шамарят ме всеки път, като вместо да приложа това, което съм разбрала, аз се движа по старите пътища. но, лека-полека почвам да си вярвам и даже се удивлявам напоследък колко лесно било да се случи нещо и като че ли аз съм го случила... ето има още какво да се работи по увереността
А хитростта е ума на глупака.Редактирано от coffeemate на 06.10.15 17:15.
| |
| |
| 
|
|
