|
Има хора, дето като видят човек /или животно/ без работа, веднага се чувстват длъжни да му намерят или в краен случай язвително да го бъчкат докато престане да му е спокойно и мързелно. За тях е настоящата ми статия.
Такива действат като габърче в задника, за това ги наричам хомо габърчекус. Някои хомо габърчекус са дотолкова нахитряли, че усещат от разтояние кога човек /или животно/ срамно безделничи и му е кеф на лентяйството, така че почват да звънят по телефона или директно ти влизат в стаята, за да обясняват няма ли да излезеш, да помогнеш, да свършиш някоя работа, да се хванеш сериозно с живота, ама как може така и т.н.
Някои, както и моя милост в ранните си години, мислят, че работата ще се уреди ако питаш какво има да се върши, свършиш го и те оставят на мира.
Блаженни са верующите, казвам аз сега. Хомо габърчекус са такава гадна разновидност човешка, че подадеш ли им пръст, ще ти отхапят ръката. До половината гръден кош, имам предвид. След цял ден изнурителна работа няма да пропуснат да споменът, че нищо не си свършил, че по-добре изобщо да не са те викали, че нещо си развалил ужасно и няма оправяне. Това неусетно ще прерастне в скандал, понякога с мятане на предмети, как може нищо да не си свършил а да изглеждаш все едно цял ден камъни си пренасял, кой ти бил виновен, “хората” 10 пъти повече работа вършат.
Може, разбира се, да използваш "хората" като един от доводите да отпратиш хомо габърчекус - към тях или по дяволите - но рядко помага. Странно, но хомо габърчекус никога не отиват при тези митични "хора".
Много по – добри от конформисткото подчинение са два други стила на поведение – откритият бунт и тактиката известна като “помагам на Пешо”.
Откритият бунт почива върху презумпцията, че дървото на лентяйството трябва да бъде напоявано отвреме-навреме с кръвта на мързеливците. Правото да се мързелува трябва да се отстоява енергично и яростно с бой, зъби, нокти и всички подръчни оръжия.
Ако разстановката на силите е твърде неблагоприятна, да се звъни на полицията, пожарната и лудницата. Ако e в полза на мързеливеца, нещата опират до продължително кряскане, снижаващо се до трактат-поучаване, мърморене и цупендрене. Метода понякога помага, но винаги после си твърде изморен, за да мързелуваш качествено. В някои случаи хомо габърчекус придобиват въздържателство към жертвата след многократна съпротива.
Вторият метод “помагам на Пешо” се състои в това да се изнижеш при персона със сходни културни интереси във нищоправенето и губивремето. Необходимо е да се измисли убедителна причина, респектираща и трудова. Добре е с “Пешо” да се съгласуват нещата предварително. Тогава си свободен да отидеш и да си мързелуваш. Метода е полезен и правилен, но изисква доза късмет. След време хомо габърчекус проявяват подозрение и започват всячески да те изолират от “Пешо” и измислят задачи за “по-важни работи”. Някои дори развиват шпиономанско-ревизорска мания и като нищо може да те проследят и/или се изтърсят да инспектират какво точно правиш. Друга съществена опасност е, че бягайки от своите хомо-габрчекуси може като нищо да налетиш на пешовите и пак да бъдеш заставен да вършиш нещо или да минеш на вариант открит бунт.
Ако успеете да изгоните хомо габърчекус по някой от тези два метода, или по някой друг, лично ваше откритие, вие можете да се върнете към любимите си занимания – коняка, телевизора, вестника или каквито са там.
|
Хомо Габърчекус - пълна версия