|
Ейййй, има хора дето като видят човек /или животно/ без работа, веднага се чувстват длъжни да му намерят или в краен случай язвително да го бъчкат докато престане да му е спокойно и мързелно.
Такива действат като габърче в задника, за това ги наричам хомо габърчекус. Някои хомо габърчекус са дотолкова нахитряли, че усещат от разтояние кога човек /или животно/ срамно безделничи и му е кеф на лентяйството, така че почват да звънят по телефона или директно се довлачват, за да обясняват няма ли да излезеш, да помогнеш, да свършиш някоя работа, ама как може и т.н. В такива случаи правото да се мързелува трябва да се отстоява енергично и яростно с бой, зъби, нокти, бухалка и всички подръчни оръжия.
Ако разстановката на силите е твърде неблагоприятна, да се звъни на полицията, пожарната и лудницата. Ако не е, нещата опират до продължително кряскане, снижаващо се до речево-поучаване, мърморене и цупендрене.
Някои, както и моя милост в ранните си години, мислят, че работата ще се уреди ако питаш какво има да се върши, свършиш го и те оставят на мира.
Блаженни са верующите, казвам аз. Хомо габърчекус са такава гадна разновидност човешка, че подадеш ли им пръст, ще ти отхапят ръката. До половината гръден кош, имам предвид. След цял ден изнурителна работа няма да пропуснат да споменът, че нищо не си свършил, че по-добре изобщо да не са те викали, че нещо си развалил ужасно и няма оправяне.
Това неусетно ще прерастне в скандал, понякога с мятане на предмети, как може нищо да не си свършил а да изглеждаш все едно цял ден камъни си пренасял, кой ти бил виновен, хората 10 пъти повече работа вършат.
Странното е, че хомо габърчекус никога не отиват при тези митични "хора".
Може, разбира се, да използваш "хората" като един от доводите да отпратиш хомо габърчекус към тях или по дяволите, за да се върнеш към любимите си занимания - коняка с лед, телевизора и вестника.
|
Гмук. Ще си мързелувам колкото искам!
