|
|
| Тема |
 Яйцето или кокошката |
|
| Автор |
Гeo, rpaф (старо куче,вече) |
|
| Публикувано | 09.03.08 21:37 |
|
|
|
Този въпрос открай време занимава най-светлите умове на философията. Още през V-ти век пр.н.е. египетският мислител Хухтумилопс се провиква: “Яйца, яйца ми дайте и аз ще го повдигна!” Така той поставя основите на вековния спор – кое е изначалното, кое какво ражда?
Причинно-следствената връзка яйце-кокошка е двойствена. Фигуративно казано причината ражда следствие, което е причина на ново следствие, което е причина.
Древногръцкият философ Хризантем ситуира корелацията по следния начин: “яйце-кокошка- яйце прим”. Или иначе казано: “кокошка-яйце-кокошка прим”. Тук знакът прим не означава ново качество, а е по-скоро отличителен белег, който да разграничи последния сегмент на формулата от първия.
Тази формула обаче е прекалено повърхностна, за да е изчерпателна. Достатъчно е да я подложим на елементарна логическа проверка: “яйце-петел-????”, за да установим нейната несъстоятелност.
По своята същност яйцето може да бъде разглеждано като начален стадий на кокошка. Това дава основание на някои екстравагантни натурфилософи да твърдят, че не може да се говори за понятието “яйце”.
“Всичко е само кокошки в различните им проявления”, твърдят те.
Последователите на крайния яйцизъм обаче заявяват обратното, основавайки се на неоспоримия житейски факт, че кокошката не е нищо друго освен едно успешно реализирало се яйце.
Ала и двете школи се усмихват гузно, когато ги попиташ за петела. И не дават гаранция, че яйцето няма да излезе запъртък и по този начин да срути всички логически конструкции.
Християнският теизъм категорично залага на първопричинността на яйцето. Неслучайно най-големият християнски празник – Великден се чуства с ритуално боядисани яйца. Но в някои ереси като учението на кокошемилите яйцето е низвергнато и Възкресението се чества с чукане на варени кокошки (небоядисани).
Някои литературоведи търсят проекция на кокошеяйчената дилема в творчеството на автори като Шекспир и Гьоте. Очевидно е, че гениите на перото също са умували върху философския ребус. Дали репликата “да бъдеш или да не бъдеш” не е въпросът, който яйчният зародиш си задава в черупката, не знаейки какво бъдеще го очаква – на достолепна кокошка или на трагичен омлет? Дали Гьотевият вопъл “О миг, поспри!” не визира именно момента на снасянето, онзи велик миг, в който яйце и кокошка престават да бъдат онтологично цяло и поемат всеки по своя път?
Модерните философски школи също не успяват да разрешат древния казус. Диалектическият материализъм се опита да внесе известна яснота с теорията за единство на противоположностите. Едва ли обаче някой здравомислещ човек би нарекъл кокошката и яйцето “противоположности”. Макар че и за тях е характерен прословутият конфликт “деца-родители”.
Екзистенциализмът хвърли нова светлина върху този дискурс. “Адът – това са яйцата!”, заяви Сартр. И до днес обаче се спори дали тази сентенция е плод на философските му търсения или е резултат от вродената му алергия към жълтъка.
Доктор Фройд пък откри проявления на либидото. “Яйцата са подсъзнателен белег на мъжкото начало, а кокошката – на женското”, категоричен е бащата на психоанализата. Последното сигурно е вярно, поне ако съдим по някои от роднините си.
Изводът от всичко казано дотук е, че трябва много да внимавате да не ви пробутат развалени яйца в магазина и да сте винаги нащрек, когато общувате със заканително кудкудякащи кокошки.
Автор: siromahov ivo
Като ми пееш, Пенке ле ...
| |
| |
| 
|
|
