|
Отивам аз да си купя музика. Влизам, съответно, в музикален магазин, да не си помислите че в месарница или дрогерия.
Намирам състав, наречен Съдбата , със година, именувана “Сърцевината на всички материи” или “Същността на всички видове смисъл”. Обложка хубава, в Nightwish стил. Викам, това може да е за мене.
Ама не беше.
Пускам аз първата песен. И започвам да слушам. И звука се издига, издига, спира, издига и аз слушам и не вярвам на очите си!
То нещо дрънчи, бумти, скрипти, трещи. Аа, и стърже. Полу-зад фона на какафоничния шум от фрезов цех с повредени ЦПУ-та, някакъв глас на индивид, напушен с хелии... Пее или говори. Или пее, ама не говори. Не разбрах.
Бре, викам си, състав с такова име и такава заглавие на албум трябва все пак да подходят сериозно към задачата, все пак могъщи сили възпяват, а те са гневливи и сурови.
Прескачам трак1, защото все пак може да е майтапчииската песен или пък настройката на инструментите преди запис, кой знае, и пускам трак2. Шумът тържествуващо изскача със тряскане и джаскане, накъсвано от неравномерни паузи. Хелийния е тук, позаглушен на заден план – не е шега да надвикаш цял завод. Думкане и бумкане! Аа, и стърже. Започнах да мисля, че това е трак1. Добре че има дисплей, който кристално ясно показа – трак2.
Минах на трак3. Горе – долу същото. Малко след началото се включи и някакво моме, което започна толкова отчаяно да вие, сякаш си поставяше амбициозната цел да се изгаври със всички женски музикални партии на света. Неравномерните паузи в заводското производство, някои доста дълги, имаха възможността да покажат, че собствените ми уши вече пропискват.
Е, край, викам аз, момчета, /и момиче, и момиче!/ заложили сте капана, направихте си кефа на мой гръб, аз съм до тук.
***Състава е чуждестранен. От добро сърце пиша данните му в превод.
|
Дружеска съзидателна критика.
