….. Огледа се гузно, защото жена му го бе приучила да е гузен по принцип, а и той като полицай знаеше, че всеки е виновен за нещо. Подтисна болезнения спазъм и желание да избяга и да се залости в мазето до подредените изрядно и надписани с етикети бутилки ракия, дати, градуси и сорт плодове ( горкия тъст, веднъж се разплака като дете га ония две скучубри майка и щерка, барабар с челядта отидоха на планина, тъщата методично го карала да подрежда) та да поцока и забвението да му скърши страховете както сутрешния сюргюн го отърваваше от нервното куркане на червата, когато се правеше на мъж , и чупеше пръстите на циганите рецидивисти в районното с чекмеджето на бюрото и крещеше озверял и придобил смелост:
ШАКРАДЕШЛИАМАТИЦИГАНСКАДЕЙБА.
Кировия гъз обаче го привличаше неудържимо, като планетата Сатурн привлечена в Слънчевата система, зовеше го както изконните дълбоки и миризливи дупки са привличали Питекантропа да слезе от дървото. От години не бе чувствал хуя си толкоз твърд и набъбнал, като на магаренце годинак. Реши, че ще се мре веднъж, и макар жена му след дваесе години методично брачно възпитание му бе избила от главата да заключва дори вратата на клозета, за да може да го наглежда, той смело врътна ключа на мукавената санаториумна врата. Пръстите му играеха кючек, трудно беше да разкопчае униформения колан с катарама петолъчка, но стана, ех, как стана! Със засилка се качи върху койката на упоения пациент, възседна го, и взе да се друса като изоглавен. Един неврон се поразкърши, и го осведоми, че бая е широко, и доста хлопа, но всяко „шльоп” някякси го караше да изпитва нежност....
18 часа по-късно.
Киро се събуди с неестествена изтръпналост от кръста надолу, и недоосиферил се още от упойката помисли, че се е сбъднала мечтата му да влезне в шоуто „Пълна Промяна”, и че са го оперирали и приложили основна липосукция. После розовата мараня се разсея, пред гледката на Старшата мед сестра, и едно кльощаво и миризливо войниче, което държеше хартийка в ръка, подсмърчаше, и се оглеждаше стреснато като язовец. „На бас се хващам, че ника* му в казармата е Редник Табуретка” помисли си Киро.
*ник- прякор, псевдоним, Киро е образован педераст и ползваше интернет, срещу 2 свирки на час в залата.
- Кхъммм... господин/жо... абе.. мойто момче, тука имаш призовка, викат те запас, зачислен си към старшина Караузунов- изрецитира невярващо Старшата, на която малко неща в тоя живот можеха да разклатят самообладанието – Събирай си партакешите и тръгвай с Гого Флейтата, тоест с т’ва войниче, Събев ли ти беше фамилията ма душа? - Оня кимна благодарно, малко хора знаеха вобще как се казва.
В главата на Киро проблясна мълния: „войници, казарма, военни, мъже”... Стана му малко жал за чакръчията, но пламналия пожар бе потушен от мисълта за много резани карабини в казармата. Погали насинения си задник и тръгна гордо , като Жана Д’арк към кладата....