Петку:
Вечер отива на почивка

- Готова си! Каза едрата фелдшерка и скъса конеца, с който току що бе подкърпила прежуления сфинктер на Вечер. Кирцата седеше разкрачен на магарето и отегчено наблюдаваше как медицинското лице навива дебелото му черво като пожарникарски маркуч и после прави опити да го втъкне обратно.

- След два часа ще мога ли да правя любов? – изпърха с мигли травестита , като фалцетът, който докара, направо стресна жената.

- Аз да не съм зъболекар бе ...два часа....тц..тц...два часа...На тебе мойто момче ти е нужна сериозна почивка... Ще ти дам карта за Наречен...Десет дни на пълен пансион и всички процедури. Автобусът тръгва от старата автогара, там има и поостанали сергии, ще поразгледаш, може и да си купиш нещо...

При други обстоятелства, Вечер щеше да заразпитва за Нареченски Бани, но самото споменаване на старата автогара овлажни ануса му. Киро усети онова познато балонче, което винаги в миналото се появяваше преди всяко проникване, разтвори още по – широко краката си и измърка:

- Ммммм...старата автогара..Имам страхотни спомени оттам..Боже, колко съм сантиментална...

Забравил за секунди болезнената интервенция по зашиването, Вечер пръцна, подскочи и си затананика любимата песен на Глория: „Ако бях се родила река”.
Докато фелдшерката пишеше направлението за рехабилитация, пациентът и потъна в миналото...Запрепускаха образи на гастролиращи педераси, загорели строители - мангасари, които се връщаха от петнайска, строителите бързо се превръщаха на цели бригади, заедно със своите бригадири, успели да скатаят от себе си, по пет-шест лева за свирка в автогарския нужник, която щяха да помнят дълго...
Запрепускаха поизбледняли силуети на големи и миризливи рязани хуйове, на мъжки обладавания...Усети в устата си онзи неповторим вскус на спарени ташаци, който го караше да се чувства влюбен...

„Тъкмо ще проверя дали жиесема ми още се разчита добре по кабинките на кенефите” – помисли си Киро и отново пръцна.

Откакто се премести на Е-80, Вечер страдаше тихо по онези безгрижни времена на старата автогара. Когато построиха новата, въпреки многото му анални мурафети, полицаите го изгониха като никому ненужна вещ...
Тогава Киро намрази кмета и правителството, намрази общината и всички онези, които му отнеха щастието. Те всички заедно сякаш се бяха изсрали в езерцето, ограждано от него с камъчета, много любов и копнежи...

На следващата сутрин Мадам Вечер, издокаран в любимия си мрежест чорапогашник, се покатери по стъпалата на един раздрънкан „Чавдар”, който тръгваше в 8:30 от старата автогара към Наречен. Чорапогащникът се бе впил в сланинестите му крачка и гледката много наподобяваше кашкавалена пита "Бургздюлороа"
Шофьорът скъса билетчето му, а Киро в отговор намигна и прокара пръст по главичката на хуйчето си . Обра бавно сиренцето от там и го облиза, размазвайки любимото си хидратиращото червило от чаршията в Ортакьой....

Набитият му поглед на истински естет веднага хареса цветовете и плата, от който бяха направени пердета на прозорците в Чавдара...
"Ще направя минет на шофьора и ще го помоля да ми подари няколко, за да си ушия вечерен тоалет" - каза си Киро и се усмихна кокетно..
_________________
Дееба и белята...

ПАК ПЕТКУ:
Наречен веднага допадна на Кирцата.
Щом слезе от автобуса, първата му работа бе да си изплакне ануса в рекичката, която в джобния атлас бе отбелязяня като Асеница.

Планинската вода отми шофьорските остатъци от семенна течност и Вечер с тъга проследи плацикащото се течение. Сега единственият спомен за незабравимото пътуване беше вързопа от шарени пердета.

„Ще стане чудесна рокля...Ще бъда шармантна.” – си мислеше Киро и притисна вързопа силно към себе си.

Вечер пресече курорта с аристократизма на библиотекарка. Полюшвайки предизвикателно бедра, той дори не се обърна, когато от околните строежи започнаха да подсвиркват и да аплодират.
„Боже, какви мъже има тук само” – благодари на съдбата травестита и гордо вдигна глава.

Минути по-късно Кирцата вече беше на рецепцията на санаториума.

-Много ви моля, не свързвайте никого със стаята ми! На почивка съм!

-В стаите няма телефони – отвърна безразлично рецепционистката с бяла престилка.

-Въпреки това, отбележете, че не желая да бъда безпокоена!

-Ще отбележа....г-жо... Вечер – обеща служителката като се пулеше в попълнената регистрационна карта, но реши да не задържа опашка и продължи – Това е програмата с процедурите, ще започнете утре в 09:00, ваш терапевт е д-р Метин Гюлгьотун – чекракчия е, от Горни Веслец, много добър специалист...

Кирцата се зарадва. Обичаше чекракчиите. Бяха силни, груби и непоколебими. Никога нямяше да забрави дядо Щерю от Харманли – изключително потентен възрастен мъж, който навремето доста нестандартно му излекува дископатията в рамките на половин час.

-Метин... Гюл...как се казваше? – попита Вечер и пръцна.

-Гюлгьотун – каза рецепционистката – Следващата, моля!

-Гюл означава роза...обичам розите!

-И аз ги обичам...Следващата, моля!

Следва...
ЕТКУ:
През нощта Кирцата се беше изпуснал без да усети и първите слънчеви лъчи го завариха осран, подобно на седем годишна коза с разстройство.

-Ох бееееееееее! – подразни се Вечер, когато търкайки гурели се досети каква я е свършил.
Понадигна чаршафосаното родопско одеало и когато осъзна размерите на бедствието съвсем се вкисна:
-Ох бееееееееееееееееее! Ууууужааас! Пак лииииииииии?
Точно в този миг на вратата се похлопа настоятелно и един глас, който очевидно не търпеше възражения съобщи:

-Чекракчията ви чака от десет минути!

Киро моментално подскочи и напълно забравил лайнянита баня, започна подсъзнателно да намества изкуствените си мигли.

-Дайте ми минуткааааа!

Няколко жизнеутвърждаващи подскока и Вечер, трескаво заровичка из гардероба. Трябваше му нещо, което да подкоси краката на чекракчията от Веслец...

...Ботите от Димитровград бяха много секси, но с тях ходеше трудно и често си кълчеше глезените...Сандалите с панделки ги пазеше за роклята, която възнамеряваше да си ушие от пердетата на Чавдара...Оставаха единствено цвичките, с които посещаваше каланетика на стадион Славия, преди онези простаци от юношеския футболен отбор да го понатупат...

- Оффф...кво да обличам сегааааа?

Трябваше му нещо ефирно, което да подхожда на слънчевото и лъчезарно нареченско утро...На пода изпопадаха разни парцалки...Вечер душейки ги, започна да ги прибира обратно, взел решение да облече това, което най-малко мирише.Едно дантелено боди с развалена закопчалка щеше да свърши работа...
Бързо червило на излизане пред огледалото и Кирцата се понесе по стълбището като Пепеляшка в дванайсе и десет...

- Маашалаа! – възкликна Метин Гюлгьотун - чекракчията и си затананика един от най-тъжните хитове на Ибрахим Татлъ. Пееше се за един мъж, който се удавил близо до Силиври за да спаси стар войник. Лирическият герой имал връзка с войника. Носел му в казармата кюфтенца, баклави, гьозлемета с извара и такива разни, но това няма никаква връзка с настоящето повествование...затова толкоз...

- Машалааа! – повтори Метин и придърпа към себе си Вечер.