|
|
| Тема |
 Радост и тъга във терористки трилър |
|
| Автор | Mapk (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 26.07.07 16:17 |
|
|
|
Та преди 3 денонощия, значи, късно среднощ, звъни телефона.
Вдигам и отсреща ми изревава арабски глас с иракски акцент:
- Гавур ниеден, отвлекли ханъм, връща ти ако дадеш 5000$!
Викам хубу, ама изчакайте 3 дни , че не мога ги сбера, аз съм среден гражданин.
Почнах аз да събирам. Но преди 2 дни, наобед, отново позвъни телефона. Вдигам и отсреща арабски глас с иракски акцент ми обясни :
- Челеби, разбираме те напълно. Дай 10 000$ и няма да ти връщаме жената, пък ти благодари на Аллах за доброто дело!
Аз викам:
- Исус да те поживи, братко терорист, кажи къде!
Изтеглих заем, срещнахме се с любезния господин на един паркинг и му предадох сумата. Разхождах се по града със празен джоб, но със светло сърце...
Но ето днес, сутринта, телефона пак иззвъня. Познатия ми абарин тъжно каза:
- Аллах ще ни накаже за злото, челеби, ама ела си вземи дзвера! Приготвили сме ти 20 000 $ да ти дадем!
Потресен, само промълвих:
-Исусе Христе, нека бъде волята ти!
Извършихме размяната на познатия паркинг и си тръгнах с ...НЕЯ.. и чанта пари. По пътя тя само крещеше за интерпол и командоси, даже два пъти ме одра, че не съм я слушал внимателно.
Сега си седя с измъчено сърце и издути от $ джобове... Кой казва, че щастието е в богатството?!
| |
| |
| 
|
|
