|
Седя си и не си върша работата. Прегледах всички любими сайтове, проверих електронната поща 100 пъти, пих кафе, говорих с колеги за работа и други, мъчих се да работя - не става, мисля ... за теб, около теб, не за теб и после пак за теб... Уф, няма кой да ми свърши работата, дето всъщност я обичам, понякога. Теб те обичам, много и, по-скоро, непрекъснато. Просто така те обичам, без да знам ти какво мислиш за това. Не ме питай как издържам, даже ми е приятно. Обичам да мисля за нас заедно. Знам, че може би няма да се случи да сме на един континент в близките години, но ми харесва да те сънувам през деня до мен. Гледам те в очите (и ти мен), някак си ме галиш с поглед и ми говориш, и галиш ръката ми (с твоята), просто така... Не ти пиша вече (и ти на мен), не че няма какво да ти кажа - нещата се случват, забелязвам ги все така с малко закъснение или ги предусещам, но часовника ми все не е в час с хорския - изпаднала съм в мълчалива трансмисия. Понякога си мисля, че ми е скучно да живея на момента, тогава нищо няма смисъл, а просто се случва и аз отказвам да го видя. Ще ми се смееш, знам, ще ми кажеш, че там ми е грешката и, че и без друго нищо няма смисъл без моя ... Мисля си, че може би ти давам смисъл, за да имам някакъв смисъл... Ще ме пратиш да чета Еко, знам, била съм на острова, но ти не си там. Обичам те, наистина.
|
влюбено
