|
Ей – викам аз. Тишина, много тишина чак подтискащо тихо е.
Счупи ми се компютъра – оплаках се аз, ама не тоя дето сега пиша а тоя в главата ми. Счупи се миналата година, е поправям го периодично при необходимост, не е стар да Ви кажа. Никак дори, не искам да го нося при специалисти щото ме е страх да не ми откраднат информацията, тая дето и викат спомен. Защото чух преди време че ги заличават пистичките и зареждат с нови, ама кой си дава така спомените. Пък и тази нова акция за саниране на старите жилища и тя ме плаши, то моето си е още добре, прилежно почиствам го и събирам всички паяжини за да плуват на спокойствие спомените, та при налягане да изплуват ако трябва. И друго ме притеснява аз дори и да ги изтрия всичките после от къде да знам къде живея, ще трябва да се лутам по пътищата. С лутането не е толкова страшно ще хвана стопа за морето и там всичко ще си дойде на мястото /море, вълни пяна мидички чки чки чки/. Ама после къде ще се върна? Хм.. То и сега къде да се върна не знам.
Модерна работа ей, не знам при вас как е ама... Много хакери се появиха на последък, от хакер на горе. Ти му викаш „аз съм добре повярвай”, а те едно си знаят, все за някви три клавиша ми говорят, аман от комбинации. Все техните най добри. Гордо заявяват дай му „Ctrl+Alt+Delete”. Преследват ме навсякъде с тия думи, крия се из метрото, трамваите, вземам такси понякога да мога да избягам по бързо, слизам на непознати спирки, влизам в магазините. Дори се принудих да си купя панталони – карирани като покривка от кръчма та ако ги видя ония с черните палта да мога да се маскирам като такава – сиреч покривка.Трудно е така да живееш, бягаш правиш архиви превърнах в нещо като държавния архив. Лошото е че не ме оставят на мира. Наскоро срещнах човек с моите проблеми. Беше отслабнал много със сенки под очите, бяха успели да му заличат половината спомени. Беше нещастен и пиеше хапчета против кашлица, сиропа не му понасял.
Говорихме дълго с него, много дълго и се пазих да не настина и аз. Той пък се маскираше като закачалка за дрехи, според мен не много успешно защото липсваха част от аксесоарите на една закачалка. Оправда се че докато бягал ги бил загубил. Нямах време за съжаление, защото видях как зад една кафемашина премина сянка на хакер и след него се нижеха още от колегите му. Тръгнахме бързо без да се обръщаме на зад. Е и този път избягах но загубих по пътя този със закачалките. Дори не попитах как се казва.
Онзи ден събуждам се аз /всичко изглеждаше нормално/ но планината беше различна, сякаш бе почерняла. Кафето горчеше повече от преди, захарта не подслаждаше като преди. Странно казах си, сигурно е от жегата. И така докопах се отново до компютъра и прегледах на бързо задачите за деня, да не прозвучи че живея ден за ден, не няма такова нещо. Като си самотен просто всичко губи давност.
А и тази тишина, казах ли за нея.
....
|
Съвременна тишина
