|
|
| Тема |
 Sanitarium (Welcome Home) |
|
| Автор | Moonstrike (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 09.05.06 14:36 |
|
|
|
-На колене-каза го с раван и студен глас, макар да беше събрал цялата си омраза в тези две думи.
Опря пистолета до челото му и натисна. Наслади се за момент на гримасата от болка, която предизика.
"Нека ме попита защо"-помисли си и вътрешно се усмихна "Няма да му кажа...."
Погледна го право в умоляващите очи, колко пъти си бе представял този момент, нощем въртейки се безутешно, търсейки забравата на съня.
Една сълза се стъче по лявата му буза, пробивайки си път надолу, капна върху ризата на гърдите му. Замисли се дали бясно бумкащото му сърце не би могло да я отхвърли от него.Какъв ли смисъл имаше, вече нееднократно се бе давил в река от сълзи...та една капка ли...
Усмихна се, макар това по скоро да бе гримаса на злоба, болка и мъка, събрани в един момент на триумф.
-Нещастник - гласът му макар и шепнещ отекна чак в душата му и предизвика щастлив резонанс.
Дръпна спусака. Кръвта го оплиска чак по лицето. Засмя се, с истеричен, див и неубоздан смях.Погледна тялото в краката си, насочи пистолета и изстреля целия пълнител, спря да дърпа спусака едва след четвъртото или пето кухо потропване на удърника. Заля го вълна на стаена болка и омраза. Не биваше да умира толкова бързо, започна зверски да рита бездиханото тяло до момента в който не го настигна реалността и осъзна какво се е случило. Презареди
пистолета, отиде до прозореца и се загледа в ръмящия навън дъжд. Цялото му лице бе в кръв, обърса се с лявата си ръка и й написа кървава бележка на стъклото. Навън пресветка светкавица осветявайки разкривените букви от стичаща се кръв. Усмихна се на драматичността на момента. Опря пистолета до слепоочието си и стреля. Времето се разтегли в един безкраен момент в който през главата му минаха образи и картини, които се концентрираха в една мисъл от която му се доплака. Не мислеше за себе си, нито за нея, нито за живота си, а за това в което се бе превърнал. Проехтя изстрел, ято гарвани скрили си под козирката на сградата, отлетяха образувайки черен покров над земята.Последното което осъзна преди последената капка живот да се изцеди от него бе , че мястото му в Ада. Този път истинския Ад.
| |
| |
| 
|
|
