Истината е че върху твоя образ наслагвам ликът на друг човек, а това...това е некоректно.

Последна дума ли, ако я кажа, това ще значи ли, че повече не бива да казвам нищо?

Не ми е интересно кога ще се откажеш, а защо.

Усмивката ми... тя е в детското желание да бъда по детски щастлива в безгрижието, което изгубих пораствайки.

http://www.sugardas.lt/~adick/golub.swf - моля, погледнете това.

п.с. "ахроматичен"- безцветен, нищо особено, но върши работа, когато думите са се превърнали във форма на самоизява. Зная още, апропо.

Усмихнахте ли се?