вживителната рокля на вещицата е обстойно деконструирана до първо-източен парцал после внезапната апокапилптика на патриахално-комунистическо общество. съвременните епитети търсят отелесена връзка на реалната вчовещина, а не идализирана моно или стерео репродукция, чиято меродавност е намекната от пикторис. тогава и контра-протестът на несъзряно-търсенето не може да се връща към вещицата, защото бидейки тя изгорена от хронологическото развитие, нейната пепел е на-лице като незапалимост.

постмодернистичната съвременност е разкъвсвана от архаизми, изживяващи мечтателно прогрерсивността на историческата и ретроспекция.