Признавам- блестящ отговор! За състоянията: няма начин да няма поне още две-три осъзнати или недотам осъзнати, но също така окончаващи на нещо посукано, състояния.Време е позорно да призная, че не разбирам и грам от "омнипотенс", но това се дължи само на леко накуцващия ми латински, предполагам.
Сега...относно парадоксално-пикториусното отношение спрямо невъзможното. Това мисля че е нормален дисбаланс между допаминов приток на удоволствие, че съществува невъзможното и съмненията, че това невъзможно си е чисто и просто възможно, което заема различни форми и езици, с цел облагодетелстване.
А ако е парадокс невъзможното, тогава Пиктор-иус Далновидниус- какво не е още?

п.с. получи се неясно и нестройно, с чиста съвест мога да кажа, че който не ме разбира е нечувствителен, а който ме е разрал- си е изгубил времето!