Жените на шопите, които били изостанали, били толкова изостанали, че всъщност свили надясно по Дунав и повече не се видяли.

Шопите се настанили по билото на Черни връх с много кози по заръка на хана на Българите. Та минало се оттогава доста време, а шопите взели да чакат. Чакали те около 2 години и повече време, па накарая един стар шоп, черен като дяволска подлога, заявил:

"Тея п. няма да дойдат!"

В същото време, едно по-малко шопче, което цвъкало около старейшините извикало с писклив гласец.

"Е поне кози има!"

Старейшините смръщили вежди и му цапнали една цепеница.

"На стари години" мърморели те "не е лесно да се гледат кози. Жени си трябва за тази работа"

Седнали те на дълбока мисъл, да видят къде е скрито разрешението. След големи напъвания на мисълта, един побелял вече шоп родил решението. "Помня старата родина Хиндустан" казал "там жените бяха лесни. Веднага се намираха, особено вечерно време."

Добре, веднага казали шопите, да пратим Вуте. Така пратили Вуте да търси жени по вечерно време в Хиндустан, и след 5 години Вуте наистина се появил, но не щеш ли жените били с мъже.

"Е ква е тая работа" - казали шопите, които били позабравили малко що е то жена.

Вуте веднага: "Как какво, жена бе, п., не виждаш ли" и показал какво точно представлява една жена

"Добре," казали старейшинтие, "а тези другите?"

Вуте, подготвен отпреди, обявил "Ако искаш и те, ако не искаш няма да пречат"

"Нареди се работата" викнали всички и се захванали на работа, кой както искал, а другите не пречели или каквото там по желание се нареждало.

Това деца е историята на шопското и циганското племе по нашите земи. Оттогава датира тяхната дълговечна дружба и сродяване.