Тюрмата за вас, не е моя тюрма, защото ако бе- нямаше начин да не засечем погледи на някоя от обиколките в кръг. Не крия, тяло което не познавам не ме вълнува на органично естество, изследванията ме плашат- резултатът не е нещо, което се боя да поема, но предпочитам да стъпвам по трева, неизследвана, ненапръскана, негенетично туфирана, неотъпкана, непроверена за буболечки.
Вие, като един Изследовател, който люби самата майка Природа, тоест любил...сега махате черните очила, без които също сте красив, ви е го казахте, та с махнати очи изведнъж съзнавате, че майките колкото и да обичат, понякога объркват нещата с майчината преливаща гръд, която може и да е млеконосна, но е примирително и лежерно успокояваща..извинете, искаш ли да кажа нещо?
Знаете ли, мисля че ви е омръзнало тъдява, на мен също. Кошница, две чаши, сирене, грозде и в зеленото. Сядате в зеленото и всякакви погледи отвъд девет хълма в десети, отвъд девет гори в десета, са забранени. Ами да, "не газете тревата, граждани!". Оградете я с бодлива тел тогава, та да напише някой Ода за Природата.
Честно, отивам навън.