Аз съм отсам брега, останалите са от другата страна, да де блондинка съм и какво, всички наистина са там и са всички, дорде не отделя един по един някого от тях, подавайки ръка да преминат през онова, което тече или се стича.Те сами по себе си са някои, но аз нищо не мисля за тях- наблюдавам зениците им, почти точици на фона известляващото самотно.Колко от тези всички са готови да заложат свитата си зеница, за да бъдат отделени от удобното "всички", а интересното е че всеки от тях гледа към мен и си мисли същото, пита се колко от разширената си зеница ще дам, за да отстъпя от множествето и да отида при него, да? Не е още какво, не е опит за съдене.