|
|
| Тема |
 toilet transcedental |
|
| Автор | * (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 31.12.05 11:17 |
|
|
|
na Swedenborg i Blake
цялото съществуване е настръхнало, особено дърветата по клоните.
ще дойдеш ли или ще си тръгнеш?
проблясък на далечен студ.
релси по-студени от снега.
размръзване и замразване, размотаване на чисто.
зимна картина; наложено изображение на себе си; лампи прелитат; природа чака; канавка; сняг; изчистване; кол; отдръпнете се; оставете ме; по дяволите; не виждам; една мисъл; последно отклоняване; бях сам; съзнание; завръщане; пак при себе си; тръгни си; живачни кълба на стълбове скрити по пътя; тунел; спирачки; грохот; пак; мелодия; тракане; локомотив-газ.
вятърът е мек не съвсем леден ,доверяваш му се и замръзваш.
нямам пръсти,
потраквам с крака.
как е нощта? накъсъана.
висулките решетка пред уличната лампа.
кафе в буркан от кафе.
едра шарка по снега.
ритуал завъртането на пикнята в тоалетната чиния.
спиралата на Архимед.
казанчето върти обратно.
знаех си.
да се сере е истинско, да се пръцка е претенциозно.
отново съм в тоалетната и отново ще пикая.
но този път лампата.
това отражение, което възниква между повърхостта и дупката. пространство и брилянтен блясък.
повърхността.
пикая повърхността се разтрептява.
пространството изчезва.
вълнообразна картина, полустатична, променяща се по-бавно от темпото на пикаене със сигурност. но пак бърза, нервна трептяща.
продължавам така. пак за момент спирала. спирам. повърхността се успокоява. пяна. пяната скрива отражението. пяната е на повърхността. отдалечава се. започва да се пука. (все още се държа за. струва ми се интересно едновременно визуалното усещане и другото. не искам да мърдам. просто наблюдавам с леко разконцентриране на погледа.) ивица гладка повърхност се разкрива по средата. отражение частично с моментни разтърсвания на гладката повърхност от мехурчетата, които пукат, сега все по-рядко. пяната е на три полуострова, които са до брега на чинията. разтърсването е от трите посоки. редуват се, но не съвсем.
...
повърхността изчезва за миг, но не съвсем. може да се усети насоченост. но пробягването е много бързо.
но най-невероятно краищата на гладката повърхност са в брилянтен лумнисцентен блясък. невероятно е. тези краища се променят и едновременно с разстърсването на повърхността се получава ефект на играещо, плуващо осветено по краищата и отразяващо в центъра си постоянно потрепващо петно в което се отразява пространството отгоре.
постепенно картината се успокоява. остава само статичното изображение.
забележка: тези тоалетни са с по-голяма площ на откритата повърхност.
кюлчета лед
по-красиви са от теб
човекът трябва да е като дърво край железопътна линия
да вдъхновява за момент
но да не остава
да не се натрапва
(да не омръзва)
заледена ръкавица на пътя оставена във гланц
там където сянката пробягва по дупките на стената
...
подът отсича стената в този ъгъл
(отивай си)
| |
| |
| 
|
|
