Преди години, га бях млад, умен, силен и красив (много е важно подреждането, въпреки че не знам защо) ми се случи така, че ебах. За да изпреваря заядливите въпроси - случвало ми се е и след това. Ама това ебане обърна сексуалния ми живот почти нагоре с краката, затова трябва да го споделя. Та докопах аз едно момиче, което се нави да ми пусне. Аз, радостен, но и притеснен (да не си кривя душата, ама рядко ми се случваше такова нещо) се нахврълих връз момето кат нерез връз трюфели. Смъкнах от мен и от нея само минимално необходимото и започнах да ръчкам за да влезе. То че влезе, влезе, ама ме заболя много. Естествено, че не спрях - то това и оставаше! Кога друг път щеше да ми се случи, ако бях изпуснал момента?! След няколко секунди, когато свърши всичко, си го извадих и забелязах, че има кръв по него. Въх! Ми то момето девствено. Ама не - оказа се, че кръвта не е от момето, а от мен. Щото съм ръгал като изоглавен при влизането ми се е закъсало гемчето. нали знаете, онуй там дето е в основата на главичката от долна страна и дето е нещо като връзка между нея и ствола. Отивам аз в поликлиниката при доктора, той пита какво, аз го вадя, показвам, той се плесна по челото и рече: "Лоша работа! Може да ти падне главичката." Явно съм пребледнял, защото той ме потупа по бузката (на лицето, не на гъза) и продължи усмихнато: "Пошегувах се, бе! Просто няма да правиш секс две седмици (нещо напълно постижимо при мен) и ще се оправиш." Успокоих се аз. Ще попитате - с какво преобърна това сексуалния ти живот? Ами ще ви кажа: оттогава никога не се юркам да го вкарвам толкова бързо, а изчаквам хубаво да се овлажни колежката. Не че целия този разказ има някакво значение, ама си мисля (както скоро ми каза една приятелка: Мисленето убива поривите.), че може би ако бях продължил да еба тогава, нещо, чийто шанс е едно към нняколко милиона, може би щеше да ми падне главичката. Въпреки, че мисля, че това е невъзможно, а докторът само се е ебавал с мен. Нали тази главичка не се крепи само на гемчето, баси!