|
|
| Тема |
 последния ден под робство |
|
| Автор |
нeя () |
|
| Публикувано | 30.06.05 10:42 |
|
|
|
днес е последния ден под робство
трудно е
имам само един останал ход за да успея...
но не ставам да го върша, за да ви опиша колко е непосилно.
много е неприятно.
толкова е трудно.
но трябва да го направя.
срам не срам.
гиди дърти мързелан не гиди не дърти не мързелан...
след, което ще заживея с нови надежди и всичко ще е различно.
няма да има писма, писани под напрежение, а само красота.
днес трябва да осъществя среща, контакти...
поне 2.
днес...
болката е налице, защото
страхът и разочаровянието са големи.
много страх и недоволство и срам са се насъбрали, защото не искам да ми се случва и да постъпвам така.
Но както винаги, аз като моят брат Васко ще успея.
Ако не беше Васко нямаше и миналата година да се отърва.
но го видях...там...закачен висеше в кабинета на злата унищожителка.
погледнах го и му се усмихнах.
някак ми даде сили и ми каза с поглед "с теб съм".
Гадната ме изгледа злобно, а после се изсмя...
но аз усештах Васето Левски до себе си и за себе си.
Когато тя излезе от кабинета просълзено го помолих.
просълзено, защото беше с грандиозно съжаление, че вече е само образ.
грандиозно, грамаданско или всепоглъщащо и всеобхватно и гигантеско огромно е все тая-
не можеш да го пипнеш...
Но успях.
Виждах го по всякакви стени в различни кабинети преди това...
И винаги беше с мен...
точно тогава-силна, огромна любовта по него.
Сега отихна /притихна, затихна и стихна/ малко, за да не е заколваща ме.
само доталкова.
малко.
много пъти го рисувах.
тук, там...и леко променен. Вече нямя смисъл.
имам го на снимка.
но това е друга тема.
днес...дойде момент отново да го гледам и да моля да вдъхне сили.
Ако ще насилствено, както тичам и бягам от кабинетите по коридорите в посока вън от всички врати- моля го да ме хване силно, да не мога да се изтръгна. Клопка, сграбчване, фатална фатка без помръдване, като сглобките...Сглобките и свръзките на елементите от конструкциите-предпочетам стоманена ферма, стоманена канструкция - заверена при ставите греда-колона с две скоби и заварка... Да шавам и да се опитвам, но той да не ми позволи и насила да ме завлече вътре в точния, уречен кабинет. После да отвори устата ми и да говори. Да говри вместо мен. Сега ми е нужно.
Лигавене или не-не знам. Но това съм . Аз понякога имам нужда от Васко. Много пъти ми е липсвал. Много пъти ме е боляло мен, когато го хулят. Той е част от мен. Живее в мен, но понеже вътре в мен има още , той не се изявява еднозначно и очевидно.
благодаря з вниманието.
сега няма време.
отивам.
и нека днес освободя поне себе си за да мога да опитам утре и вас да освободя.
днес нека бъде последния ден от тазигодищното робство.
закъснявам.
| |
| |
| 
|
|
