|
-Гаден живот! Жесток и лош-това си ти!Разбра ли!? Как може да постъпваш така с мен? Как?
Тя вървеше забързано по улицата и все повече ускоряваше крачка. Неусетно така се засили, че замалко да събори един човек. А той, зашеметен, си остана недоумяващ какво му е виновен на това намръщено момиче.
Приличаше на буреносно облаче. По челото и започнаха да се повяват леки бръчици.
Вървеше, забила поглед в земята и си мислеше как живота понякога си слага маската на добродетелта и благоразположението и тъкмо, когато изглежда, че ти се усмихва и когато извиеш плахо устни с желание да му отвърнеш....точно когато предвкусваш удоволствието от нещо хубаво, което би могло да ти се случи, точно протягаш ръка към него...точно преди да го докоснеш...точно...и Бам!-онзи подлец ти плесва един шамар! И то какъв шамар само. Бузата ти така почервенява, че нито лед, нито нещо друго може да помогне. Започваш да гориш, като минаваш през всички цветове на дъгата.А той, нахалникът, вместо да се извини и да спре, следващия път те удря двойно по-силно. И те оставя така- да се чудиш от къде ти е дошло.
-Само да те пипна! Ще те хвана за якичката и ще видиш ти тогава! Ще те...ще ти...направя нещо болезнено! Ти...малко дребно... ще видим кой кого! като ми паднеш в ръцете! Само да те намеря...гррр...отвратително..
Така се беше увлякла в заканите, че тупна с крак по земята. Щеше да започне да размахва и юмруци в яда си, но някакъв глас я попита:
-Добре ли си?
И... я върна в реалността...
-Добре ли?!Не!-троснато му отвърна тя и продължи.като чак след няколко секунди осъзна, че бе отвърнала на напълно непознат. Този гняв май наистина я беше завладял.
Обърна се и видя един млад човек, който вървеше зад нея. Той я настигна и тръгнаха успоредно. Беше задъхан и едва издържаше на темпото и.
"Какъв пък е този? Да не смята да се влачи с мен? Ако си мисли така много е сгрешил."-започна пак да си мърмори под нос.
А човека, сякаш за да я вбеси още повече повтори:
-Добре ли си?
И наистина успя.
-Не,нали ти казах. Ядосана съм на живота!
-Защо?-повдигна вежди той.
-Как така защо? Защото! Ето защо!-каза му грубо тя, и сама осъзна, че не е честно да си го изкарва на невинни хора. Това малко я смути и я накара да се поуспокои за минутка. А той вместо да отвърне нещо си замълча като само добави тихо:
-Колко е сладко и безпомощно.
Вместо да свие в друга посока, както беше намислила, за да се отърве от него, тя се заоглежда, чудейки се за какво говори. Видя едно мъничко птиче, което беше паднало от гнездото си. Тъкмо искаше да му каже нещо и се извърна в посоката към мястото, на което се намираше непознатият преди малко, но осъзна, че е сама.
-Боже, полудявам.
Наведе се, взе мъничкото същество и си продължи, но вече по-спокойно или поне не бързаше толкова, че да постави рекорд. Мъничето погълна изцяло вниманието и и го отклони. Отнесе го вкъщи, за да се погрижи за него, докато не стане достатъчно голямо, че да отлети и намери Пътя си...
А вечерта преди да заспи си каза:
-Лош си! Лош! Но не чак толкова, да му се невиди!
Един ден без теб е като цял ден без мед!-Мечо Пух
|
Живот
